Решение № 2352 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2009 г.

Решение № 2352 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Четин Кавшут, гражданин на Турция, против решение № 540/09.11.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва подадената жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 540/09.11.2009 г. на Председателя на ДАБ при МС, на Четин Кавшут, гражданин на Турция, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В тази връзка административният орган е направил правилен извод, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения, или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Със становище от 16.10.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Четин Кавшут да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Въз основа данните от приложените в преписката документи и обясненията на лицето е установено, че жалбоподателят Четин Кавшут е пристигнал в Република България нелегално през месец юли 2009 г. При провеждане на интервютата разказва, че през 2006 г. е подавал молба за закрила в Чехия, но майка му се разболяла и той се върнал в Турция. Твърди, че на 21.03.2009 г. бил присъствал на организирано честване на кюрдския празник Навруз в гр. Диарбекир. По нареждане на местния партиен ръководител на партията DТР, той бил един от хората, които вдигнали голям плакат с лика на Йоджалан. В резултат на това бил арестуван и задържан за 20 дни. Когато разказал за случилото се на родителите му, те му казали, че за него повече нямало сигурност в Турция и решили той да напусне страната. Молителят се опасява, че ако се върне в Турция, няма да има сигурност за живота му. Заявява, че не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, но симпатизирал на DТР. Наред с това са съобразени данните по справка вх. № 247/29.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, според която членовете на ПДО повече или по-малко открито изразяват симпатии към ПКК и особено към Йоджалан, но няма известни случаи, при които обикновеното членство или дейност от името на партията само по себе си да е довело до наказателно преследване лице. В Турция няма лица или групи, които да са изложени на репресии от страна държавната власт само поради принадлежност към определена раса, религия, националност, трупа или политически убеждения. Чужденецът не обосновава страх от преследване, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявените от него конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Материалите по преписката не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Поради това е прието, че искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От приложените в преписката данни не се установява наличието на някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от същия закон, лицето да е принудено да остане извън страната си на произход или местоживеене, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това, обоснован е направеният извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и законосъобразно е постановен отказ при условията на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Тъй като наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено по категоричен и несъмнен начин от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение