Решение № 2878 от 20.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Гайдов срещу Решение 448 от 11.03.2022 г. на Административен съд Благоевград по административно дело 1054/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Гайдов срещу Решение 1116р-6571/04.11.2021 г. на началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград, с което Гайдов е отказано издаването на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е отговорил на неговото възражение в жалбата относно допуснатата неяснота в административния акт, а именно дали постановеният отказ се отнася до издаване на ново българско СУМПС или до подмяна на СУМПС. Тази неяснота в акта е основание за неговата отмяна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Благоевград, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. Гайдов срещу Решение 1116р-6571/04.11.2021 г. на началник сектор Пътна полиция - при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Благоевград, с което на Гайдов е отказано издаването на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство на осн. чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: М. Гайдов е подал Заявление с рег. 10097/23.09.2021 г. за издаване на българско СУМПС. Към заявлението е представил удостоверение за здравословното състояние на водач, декларация Приложение 3 към чл. 63, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), копие на Свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания, [номер], валидно до 07.04.2026 г. и вносна бележка за заплатена такса. Изготвена е Докладна записка, peг. УРИ 7852р-17167/07.11.2021 г. от полицейски инспектор във Второ Районно управление (РУ) при ОДМВР - Благоевград, с която е удостоверено, че адресът, посочен от Гайдов е посетен, но лицето не е намерено. Не са установени съседи на адреса и домоуправител. Посочено е още, че от изготвена справка в информационната система на МВР за пътувания на лицето за периода от 01.01.2020 г. до 21.10.2021 г. са установени следните влизания и излизания от страната:влизане в Република България (РБ) през Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Аерогара София на 13.10.2020 г. в 21:34 ч.; излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 18.10.2020 год. в 11:29 ч.; влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 04.08.2021 г. в 11:42 ч.; излизане от РБ през ГКПП Аерогара София на 14.10.2021 г. в 16:38 ч. В докладната се сочи, че последващо влизане не е установено в системата. Към преписката са приложени и справки за пътувания, изготвени от информационната система на МВР на лицето М. Гайдов, съответно за периодите: от 23.09.2020 г. до 23.09.2021 г. и от 01.01.2019 г. до 23.09.2021 г. На 04.11.202 г., с Решение 1116р-6571, началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград на основание чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредбата е отказал да бъде издадено българско СУМПС на името на М. Гайдов. Изложил е мотиви, че последният не е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, не е пребивавал повече от 185 дни в годината на посочения адрес Република България, гр. Благоевград, [адрес]. От доказателствата по делото е установено, че М. Гайдов е с постоянен адрес: гр. Благоевград, [адрес]. При така установените факти съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Фактите по делото са правилно установени от административния съд. Изводът на съда, че касаторът не е установил обичайното си пребиваване в Република България, също е обоснован и е в съответствие със събраните доказателства. От доказателствата по делото се установява, че М. Гайдов е подал заявление за подмяна на Свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания, [номер], валидно до 07.04.2026 г. с българско СУМПС на основание чл.163, ал.6 ЗДвП. Именно по това заявление е постановеният отказ за издаване на българско СУМПС. Процедурата по подмяната на чуждестранно СУМПС с българско включва в себе си следните етапи: към заявлението се представят необходимите документи (чл. 17, ал. 4 от Наредбата); съставя се протокол по образец (чл. 17, ал. 5 от Наредбата); чуждестранното свидетелство се връща на страната, която го е издала (чл. 17, ал. 6 от Наредбата) и се издава българско СУМПС при наличие на предпоставките за това. Като правно основание за издаване на оспорения пред първата инстанция административен акт е посочена разпоредбата на чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията й от ДВ бр. 75 в сила от 10.09.2021 г.), която е действала към момента на издаването на процесната заповед (04.11.2021 г.), както и към момента на подаване на заявлението за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (23.09.2021 г.) чрез отдел "Пътна полиция" при ГДНП се извършва:1. предварително запитване до компетентните органи в държавата, издала свидетелството за управление на МПС по ал. 1, при основателни съмнения за автентичността на представеното за подмяна свидетелство; 2. проверка в европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС. Цитираната ал. 13 няма т. 3, а и същата е неотносима към отказа за издаване на СУМПС. Най-вероятно административният орган е имал предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 15, т. 1 от Наредбата (в редакцията й от ДВ бр.75 в сила от 10.09.2021г.), съгласно която не се издава свидетелство за управление на МПС в случаите, когато се установи, че лицето, подало заявление има обичайно пребиваване в друга държава членка на ЕС. Изложените в акта мотиви кореспондират именно с тази разпоредба от Наредбата. Несъответствието между изложените в акта мотиви и сочената правна квалификация възпрепятства заявителя да разбере какво е действителното основание за отказа, както и каква е действителната воля на органа и съответно да организира своята защита адекватно. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е приел административния акт за законосъобразен първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - да бъде постановен акт по съществото на спора, с който оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление съобразно дадените задължителни указания по тълкуването на закона. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград - юридическото лице, в чиято структура се намира ответника, следва да бъде осъдено да заплати на М. Гайдов направените в настоящото съдебно производство деловодни разноски в размер на 70 лева платена държавна такса за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,