Решение № 964 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2013 г.

Решение № 964 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", гр. София (ДСП Младост) срещу решение № 5282 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 613/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С молба - декларация вх. № 1181 от 05.11.2012 г. Анка Юниева Илиева от гр. София е заявила, че полага грижи на пълно работно време за своята майка Катя Петрова Томова, която е лице с увреждания, не ползва социална услуга от типа "личен асистент", "социален асистент", "домашен помощник", предоставяна от организация, фирма или донорска програма, поради което прави искане да бъде включена в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - дейност "Личен асистент".

2. Със заповед № 1181 от 26.11.2012 г. касационният жалбоподател - директорът на ДСП Младост - е отказал да включи жалбоподателката в тази програма. Отказът е мотивиран така: "Г-жа Илиева не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - притежава къща в с. Рогозен."

3. По-подробни мотиви е изложил директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град в решение № РД 01-706 от 21.12.2012 г., с което е отхвърлил жалбата на Анка Юниева Илиева срещу отказа на касационния жалбоподател, а те са:

"Съгласно т. 2.2.2. от Раздел IV на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - дейност "Личен асистент" (НП АХУ) могат да бъдат включени безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) или отговарящи на условията за отпускане на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. (...) Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциален минимален доход и отговарят на условията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от същия нормативен акт. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП се отпуска при условие, че лицата и семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на допълнителни доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. (...) Жалбоподателката не изпълнява едно от изискванията на раздел IV, т. 2.1 от НП АХУ - не отговаря на условието за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. (...) Посоченият недвижим имот или идеални части от него може да бъде източник на допълнителни доходи. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани."

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил отказа на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3-то АПК е изпратил преписката на същия административен орган, който да реши въпроса по същество, като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Анка Юниева Илиева е била подпомагана по реда и при условията на чл. 9 ППЗСП, както преди сега оспорения от нея отказ да бъде включена в програмата "Личен асистент" (заповед № 1114 от 17.10.2011 г. на директора на ДСП Младост), така и след отказа (заповед № 107 от 18.02.2013 г. на директора на ДСП Младост).

2. Видно от редакцията на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП само наличието на недвижима собственост не е достатъчно условие да се откаже социална помощ - заложеното от законодателя допълнително условие е да е възможно тази собственост да бъде източник на доходи на различни правни основания: продажба, наем, ползване и т. н. От писменото заключение на вещото лице Емилия Бонева Стоянова, изпълнила назначената по делото съдебна експертиза, обаче било видно, че притежаваното от Анка Юниева Илиева дворно място в с. Рогозен е с площ около 250 кв. м. и построената в него едноетажна жилищна сграда около 30 кв. м. реално не могат да бъдат източник на доходи, защото този (географски) район е слабо развит, в селото има около 130 необитавани къщи, имотът на жалбоподателката е в края на селото, в ромски квартал и според вещото лице неговата пазарна цена е 1500 лв., но в района няма търсене на такива имоти, т. е. към настоящият момент този имот не може бъде продаден, вкл. и под пазарната му стойност. Все поради липса на търсене, този имот не може да бъде и отдаден под наем, вкл. и на наемната цена от 12.26 лв., определена от вещото лице.

III. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Недвижимият имот в с. Рогозен може да бъде източник на доходи. По делото не е доказано, че той е в състояние, което прави невъзможно неговото използване.

2. Това че в района, в който се намира имотът, има спад на търсенето и предлагането на имоти, по никакъв начин не изключва възможността конкретният имот да бъде продаден.

3. Като собственик на имота г-жа Илиева може по всяко време да се разпореди с имота, респ. да го продаде или ползва.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и съобразено с трайно установената съдебна практика. Правилно Административен съд - София град е приел, че само по себе си обстоятелството, че Анка Юниева Илиева притежава недвижим имот в с. Рогозен, не може да обуслови направения от касационния жалбоподател отказ. Необходимо е да бъде установено, че обективно е възможно от него да бъдат получавани доходи (така: реш. № 10945 от 18.07.2013 г. по адм. д. № 5645/2013 г. на ВАС-VI отд.). Изразеното в решение № 706 от 21.12.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град становище, че "в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани" е правилно тълкуване на тази разпоредба, но е неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП в процесния случай, защото в административната преписка не се съдържат никакви доказателства, че притежаваният от Анка Юниева Илиева недвижим имот в с. Рогозен обективно (а не хипотетично) може да бъде източник на доходи.

Вещото лице Емилия Бонева Стоянова в представеното от нея писмено заключение по назначената от АССГ съдебна експертиза:

а) е описала този имот така: "... дворно място с площ около 250 кв. м. и едноетажна жилищна сграда с площ около 30 кв. м., изградена направо на терена, тухлена зидария - неизмазана, покрита с керемиди; дворното място е необработваемо, обрасло с леторасли и има един орех" и

б) е изразила становище, че "от описания по-горе имот е почти невъзможно да се получат някакви доходи".

Допълнително при изслушването й в съдебното заседание на 04.07.2013 г. вещото лице Емилия Бонева Стоянова е заявила: "В селото има над 130 пустеещи къщи. В региона има предлагане на къщи с места над декар, но търсене не се установи".

Заключението на вещото лице Емилия Бонева Стоянова не е опровергано, нито пък е било оспорено от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Касационната жалба, както се посочи и по-горе в т. III, е основана на неподкрепеното с никакви доказателства твърдение, че имотът може да бъде продаден. Очевидно това е твърдение за хипотетична възможност от този имот да бъде получена някаква парична сума. А за обоснован извод, че в случая е налице изключващото правило по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП е необходимо да съществува обективна, а не хипотетична възможност за еднократен доход или за регулярно получавани доходи от недвижимия имот.

Непрекъснато поддържаното по делото становище от касационния жалбоподател, липсата на доказателства за твърдяната от него обективна възможност притежаваният от Анка Юниева Илиева недвижим имот в с. Рогозен да бъде източник на доходи, както и липсата на оспорване и посочване на доказателства, опровергаващи писменото заключение на вещото лице Емилия Бонева Стоянова, водят до извода, че защитата на касационния жалбоподател е повлияна от изразеното с реш. № 17247 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 6278/2011 г. на ВАС-VI отд. становище, че "наличието на правото на собственост (...) на недвижим имот (...) априори детерминира възможността (на лицето) да се сдобие с допълнителни доходи: да го продаде, респ. да го отдаде под наем или да се разпореди по друг възмезден начин с него. В нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер трябва да са тези доходи, поради което е напълно ирелевантен размерът на насрещната парична престация на евентуалния контрагент".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището, че само по себе си притежаването на движима или недвижима собственост или идеални части от такава собственост "априори детерминира възможността на лицето да се сдобие с допълнителни доходи" и че "в нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер да са тези доходи", поради следните съображения:

Правилото на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП гласи така: "Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: ... 4. да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея ... която може да бъде източник на доходи ...". Граматическото и логическо тълкуване на тази разпоредба води до извода, че релевантният факт, изключващ правото на месечна социална помощ е възможността притежаваната движима или недвижима собственост да бъде източник на доходи. Защото "право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради ... независещи от тях причини не могат сами чрез ... доходите, реализирани от притежавано имущество ... да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности" - чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). А размерът на доходите от движима или недвижима собственост служи за основа на правните изводи по чл. 9 ППЗСП, който започва така: право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ал. 1). Следователно, ако доходите от притежаваната движима или недвижима собственост са или биха могли да бъдат в размер, който самостоятелно или заедно с доходи на лицето или семейството от други източници са в размер, по-нисък от определен диференциран минимален доход, лицето, респ. семейството, има право на месечна социална помощ. И обратно - ако тези доходи, самостоятелно или заедно с доходи на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход, лицето, респ. семейството, няма право на месечна социална помощ. Или с други думи казано - възможността лицето или семейството, притежаващо движима или недвижима собственост, да получава доходи от тази собственост в размер, който, самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници, е по-висок от определения диференциран минимален доход, е обстоятелство, което изключва правото на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, т.е. това обстоятелство е правоизключващ юридически факт и поради това следва да бъде доказано в административното производство по правилата на чл. 35 - 46 АПК, ако в друг нормативен акт не е установен специален ред за доказването на този факт.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да се остави в сила. Мотивите към това решение напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,