Решение № 587 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2853/2011 г.

Решение № 587 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2853/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. В. К., депозирана чрез защитника му, срещу решение № 141 от 5.10.2011 г. постановено по ВНОХД № 365/2011 г., по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 206 от 21.06.2011 г. постановена по НОХД № 356/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, подс. М. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от двадесет и пет години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подс. К. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание. С атакуваното решение № 141 от 5.10.2011 г. постановено по ВНОХД № 365/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив, горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един посъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие липсва. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. К. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на оплакванията и доводите изложени във въззивната жалба, като решението на Апелативен съд - гр. Пловдив е съобразено и е в съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от процесуалния наказателен закон. Изложени са убедителни съображения защо се споделят изводите на първоинстанционния съд както досежно приложения материален закон, така и за високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на подс. К., обуславящи индивидуализиране на наложеното му наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тежест на касатора правилно са отчетени предходните му осъждания, лошите характеристични данни, системната злоупотреба с алкохол, системния физически и психически тормоз упражняван спрямо пострадалата дълго време преди извършване на деянието, мястото и обстановката при извършване на деянието. Обосновано въззивната инстанция се е солидаризирала с извода на първоинстанционния съд, че наложената на подс. К. санкция следва да бъде определена при хипотезата на чл. 54 от НК, а не при условията визирани в чл. 58а, ал. 1 и ал. 4 от НК. На тази база, наложеното на подс. К. наказание се явява справедливо и поради тази причина не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение