Решение № 6895 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2009 г.

Решение № 6895 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на акционерното търговско дружество "Красикапласт" АД, гр. Асеновград, подадена от изпълнителния директор инж. Красимир Юриев Кацаров срещу Решение № 14413 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 11070/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с молба от 07.02.2008 г. акционерното дружество "Химик" АД, гр. Асеновград (след 19.05.2008 г. и сега "Красикапласт" АД) е поискало Комисията за защита на конкуренцията да установи извършени от "Напоителни системи" ЕАД, клон Пловдив, нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 5 от Закона за защита на конкуренцията от 1998 г. (ЗЗК - сега отменен) "с всички законоустановени приложими правни последици", т. е. и да постанови прекратяване на тези нарушения - чл. 55, ал. 1, т. 1 и 11 ЗЗК (отм.). Нарушенията според молителя се състоят в недопустимо налагане на цени за доставяната на дружеството промишлена вода за неговото производство, които не са одобрени по съответния ред от регулатора в този сектор (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) и в необосновано прекратяване на дългосрочните търговски връзки между двете предприятия чрез необоснован отказ да се сключи договор за 2008 г. при наличие на възможности за доставка на необходимата промишлена вода. С Решение № 600 от 17.07.2008 г. по преписка № КЗК-77 от 2008 г. Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение тази молба поради липса на извършено нарушение по чл. 18, т. 1 и т. 5 и чл. 32, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). За да постанови този резултат Комисията за защита на конкуренцията е приела, че търговските отношения на двете предприятия са резултат на ежегодно сключвани договори със срок на действие съответната календарна година и договорът за доставка на вода за последната 2007 г. бил прекратен с изтичането на 31.12.2007 г. на срока, за който е сключен без клауза за автоматичното му продължаване, поради което за "Напоителни системи" ЕАД не можело да съществува задължение за снабдяване на "Химик" АД с вода за промишлени нужди и през 2008 г. Поради липса на съгласие между двете акционерни дружества за цената на доставяната през 2008 г. вода договор между тях не бил сключен и поради това прекратяването на водоподаването от страна на "Напоителни системи" ЕАД не е отказ за доставка по смисъла на чл. 18, т. 5 ЗЗК (отм.), респ. не е нарушение по този текст. Що се касае за оплакването, че "Напоителни системи" ЕАД, предлагайки проект на договор за 2008 г. при цена на доставяната вода за промишлени нужди от 0,13 лв. без ДДС за 1 куб. м., вместо цената до 31.12.2008 г. от 0,11 лв., налага необосновано високи цени, Комисията за защита на конкуренцията е изразила становище, че то не е съобразено с трайно установената й практика, според която необосновано високи цени са тези, които значително надвишават разходите за производство и реализация на услугата, предоставяна от предприятието с господстващо положение. Основен критерий за наличието на необосновано високи цени, според комисията, е реализирането на прекомерно висока печалба, чийто размер е икономически неоправдан и надвишава в значителна степен себестойността на предлаганата услуга. По-нататък в мотивите на своето решение Комисията за защита на конкуренцията е изложила подробни мотиви защо счита, че в случая формираната от "Напоителни системи" ЕАД по-висока цена на водата за промишлени нужди е икономически обоснована. Сезиран с жалба от "Химик" АД (сега "Красикапласт" АД), Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с посоченото по-горе решение е възприел изцяло изразеното от Комисията за защита на конкуренцията становище, което е допълнил така: "За да е налице злоупотреба с господстващо положение следва потребителите да са потърпевши от своеволното поведение на господстващото на пазара предприятие на дадената услуга. За "Напоителни системи" ЕАД не може да се направи извод, че злоупотребява с пазарното си положение, тъй като от доказателствата по делото не се установява то да удовлетворява икономическите си интереси по начин, който не съответства на нормалните пазарни взаимоотношения между страните по едно договорно отношение. " Пак в допълнение тричленният състав е приел, че "заинтересованата страна - "Напоителни системи" ЕАД - не е ВиК оператор, тъй като не изпълва изискванията на легалната дефиниция по чл. 1, ал. 2 от ЗРКВУ" (абревиатура - с техническа грешка - на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги). И двете решения са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги, а според чл. 1, ал. 2 от същия закон услугите по пречистване и доставка на вода за промишлени нужди са В и К (водоснабдителни и канализационни) услуги. Следователно, щом като "Напоителни системи" ЕАД извършва услуги по доставка на вода за промишлени нужди, то е В и К оператор и е длъжно да съобрази търговското си поведение с правилата на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Изразеното в този смисъл становище на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (писмо изх. № В-04-00-68 от 23.04.2008 г. - л. 168 от папка № 1 на преписката на КЗК) е законосъобразно и неоснователно е било пренебрегнато както от Комисията за защита на конкуренцията, така и от тричленния състав на Върховния административен съд. А едно от правилата по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърждава цените на В и К операторите, които не могат да прилагат цени по-високи от утвърдените от комисията. В нарушение на това правило Комисията за защита на конкуренцията се е заела да провери дали едностранно определената от "Напоителни системи" ЕАД нова цена на доставяната от него на "Химик" АД (сега "Красикапласт" АД) вода за промишлени нужди е съобразена с разходите по нейната доставка (изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставянето на тази услуга). Единствено Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е овластена да преценява дали предложената от В и К оператора цена е обоснована и дали отговаря на принципите и разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на наредбата по чл. 13, ал. 5 от този закон. Затова щом като предложената от "Напоителни системи" ЕАД нова цена не е била одобрена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране тя е незаконосъобразна (не отговаря на принципите и разпоредбите на посочения закон) и отказът на това акционерно дружество да сключи договор за 2008 г. с "Химик" АД, само защото този потребител не приема новата предложена от "Напоителни системи" ЕАД, но неодобрена от ДКЕВР цена, е поради това необоснован по смисъла на чл. 19, т. 5 ЗЗК (отм.). Като са одобрили това незаконосъобразно поведение на предприятието с господстващо положение Комисията за защита на конкуренцията и тричленният състав на Върховния административен съд са постановили незаконосъобразни решения, които следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде изпратено на Комисията за защита на конкуренцията за решаване на въпроса по същество като съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, респ. на чл. 18, т. 1 и 5 ЗЗК ( отм.), дадени по-горе с тези мотиви. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател да му бъдат присъдени направените по делото пред всички съдебни инстанции деловодни разноски е по принцип основателно. В частта за изплатеното възнаграждение за един адвокат обаче то следва да бъде уважено в размер, съобразен с правилата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 АПК и тези по чл. 7, ал. 1 т. 4 и § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата й редакция. А според тези правила прекомерното възнаграждение от 1100 лв. за лишеното от правна и фактическа сложност дело следва да бъде намален до трикратния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от цитираната наредба, който е 450 лв. Към тази сума следва да бъдат прибавени и държавните такси от 75 лв. (50 лв. за жалбата пред първата съдебна инстанция и 25 лв. за касационната жалба) или Комисията за защита на конкуренцията следва да заплати на касационния жалбоподател общо 525 лв. за направените от него съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,