Решение № 13356 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2020 г.

Решение № 13356 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Николов от [населено място], [община], срещу решение № 974/30.12.2019 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм. дело № 847/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-1872/9.07.2019 година на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пазарджик, с която на касатора е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (в редакцията му, приета с Дв-к, бр. 105 от 2018 година). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в решението никъде не е индивидуализиран автомобилът, спрямо който е приложена мярката. Счита, че е налице противоречие в свидетелските показания, което не е съобразено от съда. В съдебното производство е доказано, че не е извършвал нерегламентиран обществен превоз на пътници, тъй като не е налице заплащане по смисъла на чл. 6, ал. 1, изречение първо, предл. трето от Закона за автомобилните превози. Ответникът по касационната жалба, началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пазарджик, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на В. Николов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1872/9.07.2019 година на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пазарджик. Със заповедта, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 106а, ал. 6 и 7 от Закона за автомобилните превози, е спрян от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. № на МПС] и свидетелство за регистрация част II, №[номер], лек автомобил Хюндай Соната с регистрационен номер [рег. № на МПС] от категория М1, собственост на В. Николов. Принудителната административна мярка е приложена в резултат на извършена проверка от служители на Областен отдел "Автомобилна администрация" и съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 8.07.2019 година В. Николов като водач и собственик на процесния автомобил е извършвал нерегламентиран таксиметров превоз на пътник от с. Пищигово до гр. Пазарджик срещу заплащане от 2 лева, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съставът на Върховния административен съд мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи. Предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът не извършва служебна проверка за този порок. Касационната жалба е основателна по възражението за неправилно приложение на материалния закон: Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (в редакцията му, приета с Дв-к, бр. 105 от 2018 година), за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно § 1, т. 2 от същия закон "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. В конкретния случай не се спори, че на посочената дата с посочения автомобил В. Николов е извършил превоз на Г. Георгиева от с. Пищигово до гр. Пазарджик. Безспорно е и че автомобилът му не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Спорният по делото въпрос е дали е налице обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 2 от Допълните разпоредби на Закона за автомобилните превози, т. е. дали е налице заплащане за извършения превоз. В административното производство, органът е снел писмени обяснения от пътничката Г. Георгиева, в които тя е посочила, че е срещнала В. Николов и го е помолила да я закара до Пазарджик да си купи лекарства. Сочи, че често й прави подобни услуги, за които тя му плаща по един-два лева. В случая твърди, че са се уговорили за два лева. Обясненията са продиктувани и подписани от Георгиева, тъй като е неграмотна. В съдебното производство съдът е допуснал гласни доказателствени средства. Снети са показания от Г. Георгиева, както и от служител на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Т. Гуглева и от С. Кюпов – служител на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Пазарджик. В съдебно заседание свидетелката Георгиева сочи, че на посочената дата е била много болна и е помолила съседа си да я закара до града за лекарства. Когато са спрени за проверка много се е притеснила и е казала, че за услугата ще почерпи В. Николов, или ще му даде лев-два да се почерпи. Но твърди, че същият не й е поискал пари, както и че за пътуването не му е дала никакви пари. Твърди, че за пръв път пътува с Николов. Излага, че казаното в обясненията е било от страх. Свидетелката Гуглева твърди, че тя и колегата й са били повикани от служители на КАТ, които са спрели В. Николов за проверка и се усъмнили за превоза, тъй като пътничката е казала, че е дала пари на водача, за да бъде закарана до Пазарджик. При разговор с Георгиева, тя казала, че е дала пари за отиване и връщане – по два лева в посока. Свидетелят Кюпов твърди, че е бил извикан от служители на РУ Пазарджик, тъй като при проверка на процесния автомобил са установили данни за извършван нерегламентиран превоз на пътници. Колегите са му казали, че Георгиева пътувала към Пазарджик като щяла да плати на по-късен етап. Тя самата му казала, че и друг път е ползвала Николов, като сега щяла да заплати на шофьора 3-4 лева. Касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е направил анализ на тези гласни доказателствени средства във връзка с релевантните за реализиране на мярката материалноправни предпоставки. Прецизният такъв налага извод за противоречивост на показанията на свидетелите в частта досежно елемент от състава, налагащ определяне на мярката, а именно извършване на услугата превоз на пътници срещу заплащане. Предвид легална дефиниция на понятието "превоз на пътници", съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, доказването на заплащането или на икономическата облага, освен, че следва да е категорично, следва да субсумира елементите от дефиницията на пар. 1, т. 56 от ДР на ЗАвП. Съгласно последната, "икономическа облага" е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. От показанията на свидетелите се установява по категоричен начин единствено, че свидетелката Г. Георгиева е помолила съседа си В. Николов да я закара от с. Пищигово до гр. Пазарджик, като последният е бил спрян на 8.07.2019 година като водач на автомобила, с който е извършен превоза на г-жа Георгиева. За услугата, г-жа Георгиева твърди, че В. Николов не й е искал пари. По въпросите, дали парична сума е била предадена от г-жа Георгиева на г-н Николов за превоза до гр. Пазарджик или г-жа Георгиева е щяла да заплати такава, или пък да "почерпи" г-н Николов, показанията на свидетелите са противоречиви. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че от писмените обяснения на г-жа Георгиева се установява договорка за заплащане на цена за превоз. Всъщност, показанията на всички останали свидетели стъпват единствено на обясненията на г-жа Георгиева; дадените показания в съдебно заседание разколебават категоричността на обясненията, подписани от нея като неграмотно лице на пътя. И не на последно място, съдът намира, че общата фактическа обстановка навежда на извод за "междусъседски отношения" и молба за услуга, като твърдяната, но недоказана благодарност за "междусъседската услуга", дори и да се изразява в "почерка", категорично се вмества в рамките на житейските хипотези на необходимост от помощ и не би могла да се характеризира като извършване на превоз на пътници с цел икономическа облага. Ето защо, дори и процесната административна мярка да е наложена с валиден писмен акт, издаден от компетентен орган, същата е незаконосъобразна поради липса на нарушение, представляващо основание за определянето й. Проверката осъществена от първоинстанционния съд досежно елементите от състава, обосноваващи налагането на мярката, е формална. Състои се във формиране на извод, без същият да е подкрепен с прецизен анализ на доказателствените средства, събрани в хода на съдебното производство. Предвид това, като формално е отхвърлил жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, вместо решението на Административен съд гр. Пазарджик следва да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1872/9.07.2019 година на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пазарджик. Последната е издадена при неправилно приложение на материалния закон предвид недоказаност на обективираното в акта нарушение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, съставът на Върховния административен съд