Решение № 15939 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2010 г.

Решение № 15939 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Сийка Стоянова Гинчева и Христо Янков Гинчев и двамата от гр. Варна, подадена от адвокат-пълномощника им, срещу решение № 476 от 5.03.2010 г., постановено по адм. д. № 2039 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата" в обжалваната му част за имоти с пл. номера 2848 и 2187. Със същото решение Христо Янков Гинчев е осъден да заплати на областната администрация разноски от 150 лв., и разноски от 505 лв. на Георги Ганев Георгиев и на Тодор Ганев Георгиев. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Те се обосновават с твърдения, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото писмени доказателства, включително и заключенията на вещите лица. Твърди се освен това, че и трите съществуващи постройки в имота са останали в съседния имот № 2848, което е в нарушение на чл. 28 ППЗСПЗЗ. На следващо място се твърди, че за имот с № 2848 няма осигурен достъп до път, което е в нарушение на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че имот № 2187 неправилно е намален до размера от 600 кв. м, а разликата неправилно е придадена към съседния имот № 2848. По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки се моли, решението на съда, включително и в частта му за разноските присъдени в полза на лицата, оттеглили оспорването си, да се отмени, а жалбата се уважи, като делото се върне на административния орган с указания имота на жалбоподателите да бъде с площ от 839 кв. м. Така депозираната касационна жалба се поддържа лично от касаторите, които представят и влезли в сила съдебни решения. От областния управител на Варненска област е постъпило писмено становище с характер на писмена защита, подадено от процесуалния му представител, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора, като е установил идентичност между имоти № 2848 и 2187 с имота, възстановен на наследниците на Георги Панайотов Кълчиклиев с решението на общинската служба по земеделие. Счита, че касаторите са придобили правото си на собственост въз основа на правна сделка, като праводателят им по нея е имал 600 кв. м, каквато е площта и на имот № 2187. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, като предлага то да бъде оставено в сила включително и в частта за разноските. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба подадена от Катерина Георгиева Камбурова, Георги Ганев Георгиев и Тодор Ганев Георгиев срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център-Варна. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата". Жалбата е била срещу частта от заповедта, с която са одобрени имоти с номера 2848 и 2187. В хода на производството Катерина Камбурова е починала и е заличена като страна, като производството е продължило от останалите двама жалбоподатели, които са и наследници на починалата. Срещу заповедта на областния управител в същата му оспорвана част досежно двата имота е било подадена и жалба от Христо Янков Гинчев, като образуваното по нея съдебно производство е прекратено, а жалбата е присъединена за разглеждане към адм. д. № 2039/2008 г. Христо Янков Гинчев е придобил правото на собственост върху имот с № 2187 чрез покупко-продажба от ползвателя Димо Гинчев Димов, според нотариален акт № 34, рег. № 3101, д. № 234 от 2003 г. По времето на придобиването на собствеността върху имота Христо Янков Гинчев е бил в брак със Сийка Стоянова Гинчева, която е конституирана като заинтересована страна. В хода на производството първоначалните жалбоподатели Георги Ганев Георгиев и Тодор Ганев Георгиев са оттеглили жалбата си срещу оспорената част от заповедта на областния управител, поради което са били конституирани като заинтересовани страни, а производството е продължило с жалбоподател Христо Янков Ганев, а първоначалните жалбоподатели са конституирани като заинтересовани страни. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната и пасивна легитимация на жалбоподателя и заинтересованите страни. Както вече се посочи Жалбоподателят е придобил правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба, а заинтересованите страни, наследници на Георги Панайотов Кълчиклиев са се легитимирали с решение № 236 от 8.07.1994 г. на бившата Поземлена комисия-Варна - т. 2 от него, с което е възстановено правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 5. 285 дка, шеста категория, попадаща в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Влахолу". В решението са описани включените в нивата имоти по плана от 1956 г. с описани граници и съседи, включително и номерата на имотите, включени в нивата по кадастралния план от 1990 г. на местността "Манастирски рид" и границите му. В жалбата на Христо Янков Гинчев се е твърдяло, че с ПНИ са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и 9 ППЗСПЗЗ. За изясняването на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, вещо лице-геодезист и допълнителна съдебно - техническа експертиза. От тях е приел за установено, че имотът, възстановен с решение № 236 от 8.07.1994 г. на бившата Поземлена комисия, представляващ нива от 5. 285 дка е включвала имоти с № 7944, № 7945 и 7946 по кадастралния план на местността от 1956 г. По кадастралния план на същата местност от 1990 г., изработен през 1987 г. в същата нива са се включвали имоти № 1250, част от имоти № 1251, № 1189, № 1188 и № 1187. По помощния план имотите от плана от 1956 г. са съответни на имоти с № 3351, № 3335 и 3336. По плана на ползвателите имот № 3351 съответства на имот № 2848, който е идентичен с имот № 1187 по кадастралния план от 1987 г. и е с площ от 1487.08 кв. м. Последният е записан по проектоплана като ПИ № 2848 съответстващ на имот № 2187. По регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, имот № 2848 с площ от 389 кв. м е записан като собствен на наследниците на Георги Панайотов Кълчиклиев, а имот № 2187 с площ от 600 кв. м е записан на Христо Янков Гинчев, според н. а. № 109 от 18.12.2003 г. В имот № 2848 е установено наличието на три постройки, надлежно описани и индивидуализирани от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От нея е прието за установено, че и за двата имота № 2848 и 2187 има достъп до един и същи път, като са индивидуализирани и границите им. Съдът не е възприел заключението на вещото лице-геодезист, като е изложил подробни мотиви затова. Приел е, че измерването от него е направено въз основа на съществуващата постройка състояща се от кухня и баня, и със северна граница на имот № 2187 показана от жалбоподателя. От приложените скици тези към заключенията на вещите лица съдът е приел, че постройката не е била заснета в плана, а имот № 2187 е с площ от 600 кв. м, докато имот № 2848 е с площ от 389 кв. м, като последният е образуван от имот № 2187 и част от имот № 1196. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че ПНИ в частта му за имот № 2187 съответства на правото на собственост на Христо Янков Гинчев, придобил чрез покупко-продажба само 600 кв. м, ведно с постройката в имота. Разликата над 600 кв. м до фактически ползвания имот с площ от 839 кв. м е приобщена към имот № 2848, който е новообразуван и целият е с площ от 389 кв. м. Съдът е приел, че със заповедта на областния управител при одобряването на ПНИ не са допуснати нарушение на чл. 28, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и 9 ППЗСПЗЗ, като е изложил мотиви по всеки един довод твърдян в жалбата относно всеки един законов текст. Съдът е приел, че постройката към момента на покупко-продажбата не е била заснета в плана, а освен това е приел, че тя не е сграда, защото попада в изключенията на § 1в, ал. 3, т. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Като краен извод съдът е отхвърлил жалбата, като е осъдил Христо Янков Ганчев да заплати разноски на областната управа от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, а на заинтересованите страни сумата от 505 лв., от която 405 лв. - възнаграждение за вещи лица и 100 лв. за адвокатска помощ, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Съдът изключително задълбочено е обсъдил в мотивите си установената фактическа обстановка, като е индивидуализирал спорните имоти, както по съседи и граници и площ, а така също и по предходните кадастрални планове на местността, помощния план и проектоплана. Неоснователно е твърдението, че за жалбоподателят трябва да се отреди имот по размер от 839 кв. м, така както е ползвана площта от продавача, който безспорно е бил ползвател с трансформирано право на собственост на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Това твърдение е в противоречие с материалния закон и фактите по спора, защото от разликата над 600 кв. м е образуван съседния имот № 2848, който е с площ от 389 кв. м, която площ е взета и от разлика от съседния имот № 1196, в изпълнение на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението, че за двата имота няма осигурен достъп до път. Това твърдение е в противоречие със заключението на вещото лице, според което достъпът до път и за двата имота се осъществява по имот № 9628, представляващ гора и храсти, но и за двата имота № 2187 и 2848 има проектиран път по ПНИ с транспортен достъп, намиращ се в западната част и на двата имота. Неоснователно е и твърдението, че постройката, а и съществуващите още две постройки, намиращи се в бивш имот № 1187 по плана на ползвателите остават изцяло в имот № 2848, имота отреден за наследниците на Георги Панайотов Кълчиклиев, което е в нарушение на чл. 29, ал. 9 ППЗСПЗЗ и чл. 19 ЗУТ. На първо място следва да се посочи, че както в н. а. № 33, а така също и в н. акт № 34, съответно листове 217 и 218 от делото, не фигурира сграда, а сезонна постройка. Квалификациите, дадени както от вещото лице за постройката, а така също и в касационната жалба, се опровергават от писмените доказателства. В двата нотариални акта се прави позоваване на една и съща скица с дата 21.-10.2003 г., - лист 219 от делото. От нея се установява, че сезонната постройка не е заснета в кадастралния плана на местността, а както се посочи първият е от 1956 г., а следващият - от 1987 г., одобрен през 1990 г. При тези данни обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че сезонната постройка не е сграда защото попада в изключението на § 1в, ал. 3, т. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Следователно тя правилно не е нанесена в ПНИ, а границите на имотите не следва да се съобразяват с нея. Неоснователни са и твърденията относно това, че имот № 2848 не с лице, съответстващо на нормите на ЗУТ и за него няма достъп до път. Касаторите не се легитимират за собственици на този имот и нямат процесуалната представителна власт да бранят чуждо материално право, защото имот № 2848 е записан за собствен на наследниците на Георги Панайотов Кълчиклиев. Неоснователен е и последният довод за неправилно присъдени разноски в полза на Георги и Тодор Георгиеви. От данните по делото се установява, че те са оттеглили подадената жалба, поради което производството по делото по отношение на тази жалба е прекратено, като определението за това е влязло в законна сила. Според чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Следва да се отбележи, че представените в съдебно заседания преписи от решения на районен съд, на окръжен съд и на Върховния касационен съд на Република България не променят изводите на Административния съд-Варна. От тях се установява, че предявеният иск от наследниците на Георги Панайотов Кълчиклиев срещу Христо Янков Гинчев и Сийка Стоянова Гинчева за предаване владението върху реална част от имот № 2848 по кадастралния план на местността с площ от 887 кв. м при описаните граници е отхвърлен Искът е отхвърлен поради това, че към момента на произнасянето от съда не е бил влязъл в сила ПНИ, поради което правото на собственост на ищците и наследници на Георги Панайотов Кълчиклиев не е могло да се защити, защото възстановеното им право на собственост върху имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е могло да бъде идентифицирано върху определен реален обект. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, основания за отмяна според чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касаторите за присъждане на направените от тях разноски пред касационната инстанция, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение