Решение № 4987 от 26.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на "Калиакра Уинд Пауър" АД, "Кантилена" ЕООД, "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕАД, "Виндферм Балчик 1" ООД, "Виндферм Балчик 2" ООД, "Виндферм Балчик 4" ООД, "Солар Инвест Трейдинг 2010" ООД, "Сиус" ООД, "Маркус Инвест" ЕООД, "Фототекс" ЕООД, "Тенево Солар" ЕООД, "Тера Инвест 2008" ЕООД, "Ямбол Солар" ЕООД, "Крумово Солар" ЕООД, "Кукорево 3 Солар" ЕООД, "Абусолеа" ЕООД, "Енерджи груп-БГ" ООД, "Солар Инвест Трейдинг 2000" ЕООД, "Сиус Солар" ЕООД, "Вайберлен Солар Уан" ЕООД, "Томсолар" ЕООД, "Аабакус Солар" ЕООД, "Солар Инвест Трейдинг" ЕООД, "Велвол" ЕООД, "Елисолар 1" ЕООД, "Пеп Солар" ЕООД, "Соларинг 2010" ЕООД, "Анасолар" ЕООД, "Сънмекс" ЕООД, "ГН Солар" ЕООД, "Датцсолар" ЕООД, "Макс Солвест" ЕООД, "Мигсолар" ЕООД, "Солмекс" ЕООД, "Ценкел Солвест" ЕООД, "Мантекила - Пауър" ЕООД, "ЦПЛ - Б1 Солар" ЕООД, "Хелинеос" ЕООД, "Тракия Електро Пауър" ЕООД, "Рибасол" ЕООД, "МСЦ Енерджи" ЕООД, "Екоенергоинвест" ЕООД, "БЦ Енерджи" ЕООД, "Кей Си Ем Инвест" ЕООД, "Уинд Парк Каварна Иист" ЕООД, "ВГ- 4" ЕООД, "БестСОЛАР" ЕООД, "Агро Елит" ЕООД, "Би Си Ай Черганово" ЕООД и "Хелиос Проджектс" ЕАД, "Еолика България" ЕАД, чрез процесуалните им представители, срещу решение 6437/08.11.2017 г. по адм. дело 2380/2015 г., по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени жалбите на дружествата срещу Решение Ц6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по Раздел І, т. 1 и Раздел ІІ, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО ЕАД) цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала 6,83%, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период 2 461 070 МВтч, в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Касаторите считат постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че с оспорвания административен акт се утвърждава цена за достъп, която противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ). На следващо място се твърди, че при издаване на Решение Ц6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР не са спазени административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез двама надлежно упълномощени процесуални представители, счита касационните жалби за неоснователни. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуален представител, счита касационните жалби за неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Енерго-Про Продажби" АД, счита касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението, в обжалвана част, е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С решение 6437/08.11.2017 г. по адм. дело 2380/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, Административен съд - София-град е прекратил производството в частта по жалбите на ЧЕЗ Разпределение България АД, ЕВН България Електроразпределение ЕАД Енерго-про мрежи АД. Наред с това съдът е отхвърлил жалбите на "Креда Консулт" ЕООД, Нове Еко Енерджи ЕООД, Ей и Ес Гео Енерджи ООД, Еко Фарм ООД, "Еолика България" ЕАД, Филимекс ООД, Грийн енерджи парк АД, Енерджи-Кърджали АД, Компания за енергетика и развитие ООД, Ветроком ЕООД, Аниди ЕООД, ЕТ Фтец З. Господинова, "ВГ- 4" ЕООД, ПСП Здравец ЕООД, "Солера Енерджи" ЕАД, "Шабла Вю" ЕООД, Арис ВЕИ ЕООД, Уинд Парк Каварна Иист ЕООД, "Алфа Енерджи МТ" ЕООД, "Девня Солар" ЕАД, "Алфа Енерджи" ЕАД, Терес ЕООД, АСМБГ Инвестиции АД, Рес Технолъджи АД, "Ем Джи Солар Системс" ЕООД, Й." ЕООД, "М И М Фрут" ООД, "Куминяно Фрут" ООД, Солар Инвест Трейдинг 2010 ООД, Суис ООД, Маркус Инвест ЕООД, Фототекс ЕООД, Тенево Солар, Тера Инвес 2008 ЕООД, Ямбол Солар ЕООД, Крумово Солар ЕООД, Кукорево 3 Солар ЕООД, Абусолеа ЕООД, Енърджи груп БГ ООД, Солар Инвест Трейдинг 2000 ЕООД, Сиус Солар ЕООД, Вайберлен Солар Уан ЕООД, Томсълар ЕООД, Аабакус Солар ЕООД, Солар Инвест Трейдйнг ЕООД, Велвол ЕООД, Елисолар 1 ЕООД, Пеп Солар ЕООД, Соларинг 2010 ЕООД, Анасолар ЕООД, Съмекс ЕООД, ГН Солар ЕООД, Датцсолар ЕООД, Макс Солвест ЕООД, Мигсолар ЕООД, Солмекс ЕООД, Ценкел Солвест ЕООД, Мантекйла-Пауър ЕООД, ЦПЛ-Б1 Солар ЕООД, Хелинеос ЕООД, Тракия Електро Пауър ЕООД, Рибасол ЕООД, МСЦ Енерджи" ЕООД, Екоенергоинвест ЕООД, БЦ Енерджи ЕООД, Кей Си Ем Инвест ЕООД, Дъбово Енерджи ЕООД, Севън Зуп ЕООД, А. сълюшън ООД, Уинд Форс Бг ЕООД, Алфа енерджи Ка ЕАД, "Уинд Сис" ООД, Екоенерджи Добрич 2 ЕООД, "Арис Електрик" ЕООД, "Пауър 3000" ЕООД, "Ват Бургас" ООД, "Енвижън Енерджи" ЕООД, "Електрауиндс Шабла" АД, "Електрауиндс Шабла Саут" АД, Кантилена ЕООД, Уиндкрафт Симонсфелд Бг ЕООД, Виндферм Балчик 1 ООД, Виндферм Балчик 2 ООД, Виндферм Балчик 4 ООД, "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Храброво Уинд 2" ООД, "Хаус Инвест" ЕАД, "АТМ България" ООД, Калиакра Уинд Пауър АД, Бест Солар ЕООД, Агро Елит ЕООД, Би Си Ай Черганово ЕООД, Хелиос Проджектс ЕАД, ТАД България ЕООД и е осъдил дружествата солидарно да заплатят на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД разноски по делото. Първоинстанционното решение не е обжалвано в прекратителната му част, поради което е влязло в сила. Касационна жалба вх. 11008/13.04.2018 г., в частта , подадена от дружествата "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД, "УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД, "УП България 26" ЕООД, "Уинд Сис" ООД, "Екоенерджи Добрич 2" ЕООД, "Арис Електрик" ЕООД, "Пауър 3000" ЕООД, "Ват Бургас ООД и Ко" КД, "Ен-Вижън Енерджи" ЕООД, "Електрауиндс Шабла" АД, "Електрауиндс Шабла Саут" АД, "Храброво уинд 2" ООД, "Хаос Инвест" ЕАД и "АТМ България" ООД, срещу решение 6437/08.11.2017 г. постановено по адм. дело 2380/2015 г. по описа на Административен съд София-град, в оспорваната част, е оставена без разглеждане и производството по отношение на тях е прекратено. Предмет на спора е решението в частта, с която са отхвърлени жалбите на касаторите срещу Решение Ц-6 от 13.03.2014 г., в частта му по Раздел І, т. 1, с която ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на Електроенергиен системен оператор ЕАД цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала 6,83 %, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период 2 461 070 МВтч) в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Решението е постановено и в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. Съдът е приел и че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ. На следващо място съдът е констатирал, че в доклада на работната група от 13.03.2014 г. е прието, че при определяне цената за достъп на производителите от ВИ (възобновяеми източници), ДКЕВР е взела предвид разходите, заявени от ЕСО ЕАД за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с балансиране на производителите от ВИ, като приходите от цената за достъп следва да възстановят разходите на ЕСО ЕАД във връзка със закупуване на допълнителна резервна мощност. В утвърдената цена за достъп до електропреносната мрежа с Решение Ц-25/29.07.2013 г. тези разходи за закупуване на допълнителна мощност не са предвидени. Именно тези съображения сочат, че цената за достъп не е дискриминационна и следва да бъде заплатена от производителите на енергия от ВИ, доколкото същата има непостоянен характер и това е причината за необходимостта от закупуване на допълнителни мощности. Решението е правилно. Настоящата инстанция счита, че не е налице нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на ЕСО ЕАД, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от ВИ. Следва да се има предвид, че разходите за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ, са различни от разходите за балансиране на електроенергийната система, които са свързани с количествата енергия, произведени от участниците в балансираща група и причинените в хода на производството небаланси, подробна регламентация за което се съдържа в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция приема, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има съвсем различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Вярно е, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергията от производителите на енергия от слънце и вятър, но това по никакъв начин не означава, че тези производители нямат задължения произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя. В този смисъл заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което по никакъв начин не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. По този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. На следващо място настоящият състав счита, че определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия /2.45 лв./МВтч/ е определена в съответствие с материалноправните разпоредби. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода норма на възвръщаемост на капитала по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Цената за достъп е определена съгласно чл. 27, вр. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба 1 от 18.03.2013 г., като възвръщаемост на капитала е изчислена като произведение на регулаторна база на активите и одобрената средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 18.03.2013 г./. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод и на настоящия състав е, че възвръщаемост на капитала е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни, разгледани по същество са и възраженията в посока съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с образуването на производството по утвърждаването на цените. Действително с подадените от страна на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи Заявления от 13.09.2012 година производството е започнало по реда на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Отмяната на цитираната Наредба и приемането на нова Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия обаче не е предпоставка за започване на нова административна процедура по определяне на окончателни цени за достъп на производители на ел. енергия от възобновяеми източници съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 година. В този смисъл доколкото цитираната разпоредба на ЗЕ дава право на операторите на мрежи при липса на сключен договор за достъп в 2-месечен срок, считано от 17.07.2012 г. да поискат условията да бъдат определени от КЕВР, то и след изтичане на този срок операторите валидно са сезирали Комисията освен с искане за определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, заявено като особено искане, така и на окончателни цени за достъп, предвид липсата на сключени договори по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Не е спорно, че в хода на административното производство от страна на КЕВР на операторите са давани указания за представяне на допълнителни доказателства и видно от кореспонденцията между заявителите и КЕВР е, че производството се отнася именно до определяне на окончателни цени за достъп. Няма законодателна пречка в рамките на едно административно производство да бъдат постановени два административни акта, каквото в случая е сторено с Решение Ц-33 / 14.09.2012 г. (отменено от ВАС) по отношение на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и с процесното решение Ц-6/13.03.2014 г. по отношение на окончателните цени за достъп. На следващо място, с изменение и допълнение на Закона за енергетиката в Държавен вестник, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е създадена нова Глава осма "а", наименована "НЕЗАВИСИМ ПРЕНОСЕН ОПЕРАТОР". В Раздел ІІ, също нов и също наименован "независим преносен оператор" е регламентиран статута и дейността на тази нова фигура - от чл. 81д до чл. 81к. Не е спорно обстоятелството, че "ЕСО" ЕАД е оператор на преносната мрежа и че има издадена лицензия от 2013 година за "пренос на електрическа енергия", а предходната лицензия от 2006 година е за осъществяване на дейността "Управление на електроенергийната система". Няма изискване електроенергийния системен оператор, респективно независимия преносен оператор да бъде сертифициран с оглед изпълнение на задълженията му по чл. 109, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява: сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система; поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия; осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори; равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество и предоставяне на ползвателите на мрежата на информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до мрежата; сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадените касационни жалби са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част. При този изход на спора в касационната инстанция, на ответните страни КЕВР и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение