Решение № 7723 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2016 г.

Решение № 7723 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. С. против решение № 29/05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 15/2016 г. по описа на Административен съд - С. (АС-С.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1058з-27/28.12.2015 г., издадена от началник група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" (ОДПКПД) в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане то друг състав на АС-С. Не претендира разноски. Ответникът началник група ОДПКПД в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- С. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 29/05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 15/2016 г. по описа на АС-С. е отхвърлена жалбата на И. Н. С. против заповед рег. № 1058з-27/28.12.2015 г., издадена от началник група ОДПКПД в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на закони съобразяване с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка с резултатите от извършената проверка. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. След постъпили данни за нарушени служебни задължения от страна на полицейски служители при осъществяване контрол на движението, е извършена проверка. Резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 1058р-5151/21.12.2015 г., в която е описано, допуснатото от И. С., младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- С., нарушение. С оглед характера на извършеното от жалбоподателя правилно първоинстанционният съд приема, че процедурата по налагане на наказание е спазена, защото в тази хипотеза изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство против служителя не е необходима. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е по чл. 198 - 202 от закона, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. Следователно липсата на изричен, поставящ начало на дисциплинарната процедура акт, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя. Смисълът на последния текст е да осигури възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него, да обясни поведението си и евентуално да представи доказателства. В случая целта на закона е постигната - на С. е осигурена възможност да обясни позицията си по случая (докладна записка рег. № 1058р. 5099/16.12.2015 г.), както и да изрази становище след запознаване с резултатите от проверката (сведение рег. 1058р-5195/23.12.2015 г.). По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. Обстоятелството, че изложенията на С. по случая са назовани "докладна записка" и "сведение", не променят характера им на обяснения относно дисциплинарното нарушение, защото в тях се отразява позицията на служителя именно във връзка с обстоятелствата, за които по-късно той е санкциониран. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно АС-С. е приел, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение пропуските в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай е установено, че на 21.10.2015 г. около 12.50 часа в гр. С. при посещение на ПТП с материални щети, жалбоподателят И. С., младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- С., не използва микрофоните, включени в системата за видеонаблюдение, с която е оборудван служебният полицейски автомобил. Това поведение правилно е квалифицирано като пропуск в прилагането на Раздел II, т. 6.7 от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г., според които: "В случаите, когато се налага контакт с гражданите или започване извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвежда работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане". С тези правила И. С. е запознат срещу подпис (протокол на л. 15 от делото) и пренебрегването им се държи на личната преценка на служителя, а не на обективни фактори, като например техническа неизправност на микрофоните. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Н. е сред най-леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на ЗМВР. В съответствие с данните от справката, представените писмени доказателства и обясненията на служителя, според които пренебрегването на задължението за използване на микрофони при контакта с граждани по повод пътно - транспортно произшествие е само поради личната му преценка на ситуацията, правилно първоинстанционният съд приема, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,