Решение № 2061 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2013 г.

Решение № 2061 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Костадинов Костадинов против заповед рег. № К- 4833/10.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, на административнопроизводствените правила и на целта на закона, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Костадинов е назначен като държавен служител кат. Г - II степен, полицейски инспектор V степен в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на СДВР (рег. № я 9988/22.02.2013 г.) по повод постъпил сигнал в Министерството на вътрешните работи за приета от Костадинов парична сума, за да не изпълни служебните си задължения (сигнал вх. № 8ЕА4Е8А107/5.01.2013 г). Назначена е комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 2367/1.03.2013 г., подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и установява, че на 2.12.2012 г. от 19.00 часа до 7.00 часа на 03.12.2012 г. жалбоподателят Костадинов и полицай Красимир Тодоров патрулират със служебен автомобил идентификационен номер 24-0204 в района на 02 РУП - СДВР. Около 01.30 часа на 3.12.2012 г. на кръстовището на ул. "Подп. Калитин" и ул. "Ген. Н. Столетов" двамата служители спират за проверка лек автомобил "Тойота" с ДК № СА 3958СХ, който се движи криволичейки по пътното платно, управляван от Виктор Василев. В автомобила пътуват още две лица свид. Костов и Атанас Тодоров. След като се легитимират и разбират, че водача на лекия автомобил е употребил алкохол няколко часа преди проверката (обяснения на Василев, обяснения на Атанас Тодоров от 10.01.2013 г., данни от нарядния дневник, докладна записка за извършени проверки по кодове 22, 23 и 24 - л. 236 от делото), полицаите викат Василев в служебния автомобил и започват да го убеждават последователно, че нарушението и наказанието са сериозни и затова е по- добре да не го проверяват за употреба на алкохол срещу сумата от 200.00 лв. След като разбират, че Василев няма толкова пари, двамата полицейски служители се съгласяват на сумата от 100.00 лв., която получават от водача на автомобила в банкноти от български лева и евро, сложени в документите (обяснения на Василев, на Атанас Тодоров и на Иван Костов). След това Василев е освободен без последствия (вписване в нарядния дневник и в докладната записка за извършени проверки по кодове 22, 23 и 24). Комисията установява също, че през времето от 20.00 часа на 18.01.2013 г. до 03.10. часа на 19.01.2013 г. Костадинов като служител от състав на автопатрул извършва проверки на моторни превозни средства, без да подава информация за това и без да отразява проверките в служебната документация. При тези данни комисията приема, че извършеното от Костадинов на 03.01.2012 г. е в нарушение на т. 7, т. 8, т. 31, т. 33а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, а през периода 18.01.2013 г. -19.01.2013 г. същият не е изпълнил служебните си задължения относно отчитане на извършените проверки. Поради това предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (справка рег. № Я 5729/31.01.2013 г., становище № Я 6843/7.02.2013 г.). При горните факти в обобщената справка рег. № Я - 18171/28.03.2013 г. дисциплинарно разследващата комисия приема, че поведението на Костадинов на 3.12.2012 г. при проверката на управлявания от Василев лек автомобил е в нарушение на чл. 58 от ЗМВР и на т. 4, т. 7, т. 8, т. 31 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители МВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, депозирани 18.03.2013 г. и тези от 29.03.2013 г., дадени след запознаване с обобщената справка, министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К - 4833/10.05.2013 г., с която приема, че на 3.12.2012 г. около 01.30 часа Костадинов е приел от водача на проверяван от него лек автомобил сумата 100.00 лв., за да не го санкционира за управление на МПС след употреба на алкохол, както и че през периода от 20.00 часа на 18.01.2013 г. до 03.10. часа на 19.01.2013 г. Костадинов като служител от състав на автопатрул извършва проверки на моторни превозни средства, без да подава информация за това и без да отразява проверките в служебната документация - нарушения на чл. 58 от ЗМВР, предвиждащ, че полицейските органи предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления, както и на посочените в обобщената справка разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради това приема, че поведението на служителя е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина и на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на Костадинов дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. От формална страна в заповедта за налагане на наказание са описани две групи нарушения, извършени от Костадинов по различно време, при различни обстоятелства и противоречащи на различни правила за служебната дейност и поведение на държавните служители в МВР, всяка от които може самостоятелно да обоснове налагането на дисциплинарно наказание. Първата група нарушения са извършени от жалбоподателя на 3.12.2012 г. при проверка на лек автомобил на кръстовището на ул. "П. Калитин" и ул. " Ген. Н. Скобелев" в гр. София. По отношение на тези нарушения изложеното в заповедта съответства на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; подробно са цитирани разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага. Факти, описващи, извършеното от жалбоподателя на посочената по-горе дата се съдържат и в представената обобщена справка, както и в останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Възражението, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не са посочени имената на лицето, от което жалбоподателят е получил парична сума, е неоснователно. Както се посочи по-горе подробни факти относно вида и марката на автомобила, обстоятелствата, при които е спрян, имената на водача и подробности от поведението на лицата пътуващи в автомобила и такива за поведението на полицейските служители, извършили проверката, се съдържат в представените обобщена справка, становище и справка от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Тези документи са цитирани в заповедта за налагане на наказание, поради което следва да се приеме, че изложеното в тях мотивира от фактическа страна изводите на дисциплинарно наказващия орган. По отношение на нарушенията, допуснати от Костадинов по време на дежурството му на 18.01.2013 г. - 19.01.2013 г., заповедта не отговаря на формалните изисквания на закона. Не са описани конкретни действия и бездействия на служителя, както и разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, които са нарушени, т. е. не са изложени фактическите и правни основания, довели до издаване на административния акт в тази част. Както вече се посочи двете групи нарушения в заповедта са самостоятелни, поради което нарушенията на формата, допуснати в тази част, не опорочават издадената заповед изцяло. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения, да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (арг. от чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР), при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки за санкциониране на жалбоподателя. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушения по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Костадинов, полицейски инспектор V степен в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУП - СДВР на 3.12.2012 г. около 01.30 часа в гр. София в качеството си на длъжностно лице в състава на автопатрул приема от водач на спрян за проверка лек автомобил сумата 100.00 лв., за да не го санкционира за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8, т. 31 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример, да е неподкупен, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и да не прикрива правонарушение, а да предприеме действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. В случая поведението на Костадинов в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, а към лично облагодетелстване и към създаване на възможност за правонарушител да избегне реализирането на административно наказателна отговорност. Предприетите от жалбоподателя действия за получаване от водач на МПС, спрян за проверка, парична сума са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Костадинов са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват служебните си задължения, а използват служебното си положение за реализиране на лична изгода или облагодетелстване на трети лица. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Осъществени са и предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая установеното по-горе поведение на Костадинов при проверката на лек автомобил с водач Виктор Василев, извършена около 01.30 часа на 3.12.2012 г. в гр. София е изцяло насочено към използване на служебното положение за лична облага и такава на трети лица. Именно осъществяването на служебните функции по контрол относно спазването на правилата за движение дава възможност на жалбоподателя да получи парична сума от проверяван водач на автомобил, като същевременно създава предпоставки нарушителят да избегне съответната отговорност. Това е възможно точно поради заеманото от жалбоподателя служебно положение - инспектор в сектор "Охрана на обществения ред". Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят е използвал служебното си положение за лична облага и облага на трети лица - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати, са неоснователни. Поведението на Костадинов е установено от обясненията дадени от водача на спрения за проверка автомобил Виктор Василев и от тези на пътувалите с него лица Иван Костов и Атанас Тодоров, които подробно разказват за обстоятелствата, при които е спрян автомобила и поведението на контролните органи. Действително последните двама не са свидетели на предаването на паричната сума на полицаите, но са очевидци на протичането на проверката и на действията на Василев в опитите на събере исканата сума. Изложеното в събраните от посочените лица сведения се подкрепя косвено и от записите в нарядния дневник и в докладната записка за проверените ППС по кодове 22, 23 и 24. В тази книги е описана проверката на автомобила, както и това, че същият е спрян поради наличието на видими белези сочещи, че водачът вероятно е употребил алкохол (според записите автомобилът се е движил криволичейки по пътното платно), а същевременно няма данни водачът да е проверен за алкохол и същият е освободен без спрямо него да бъдат предприети действия. Това несъответствие между причината за проверката (обстоятелството, че автомобилът е спрян поради съмнения, че водачът е употребил алкохол се признава и от жалбоподателя и от полицай Тодоров в обясненията от 11.01.2013 г. на л. 203-205 от делото) и действията на жалбоподателя, предприети след това и по-точно липсата на такива, установяващи консумация на алкохол, подкрепя изложеното в обясненията на проверяваните. Всички тези доказателства, подробни и непротиворечиви, опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Костадинов са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не са установени обаче материалноправните предпоставки за санкциониране на жалбоподателя за нарушения на служебните задължения по подаване на информация и отразяване в служебната документация на проверките на автомобили, извършени през времето от 20.00 часа на 18.01.2013 г. 3.10 часа на 19.01.2013 г. Не са констатирани конкретни действия и бездействия извършени или неизвършени от служителя в нарушение на регламентираните служебни задължения. Ето защо следва да се приеме, че от страна на Костадинов не са допуснати, посочените по-горе нарушения на служебните задължения. Тъй като извършеното от жалбоподателя на 3.12.2012 г. при проверката на управлявания от Василев лек автомобил, по вече изложените съображения, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на най - тежката дисциплинарна санкция, настоящият състав приема, че само тези извършени от Костадинов нарушения са достатъчни да обосноват дисциплинарното уволнение на служителя, независимо, че не е установено извършването на втората група дисциплинарни нарушения, описани в заповедта. Както се посочи тези нарушения са самостоятелни и констатациите за материална незаконосъобразност на заповедта по отношение на тях не води до отмяна на целия акт. С издаване на оспорената заповед се постига предвидения от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба в МВР служители, което използват служебните си правомощия за лично облагодетелстване и чиито нравствени качества не съответстват на изискванията към дейността на ведомството. По този начин е спазена и целта на закона, а доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено съдът приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, а допуснатите формални и материалноправни нарушения не опорочават целия акт и не съставляват основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение