Решение № 8236 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация, подадена чрез процесуалния й представител юрк. Кръстева, против решение 564/19.03.2024г., постановено по адм. дело 600/2023г. по описа на Административен съд-Добрич, с което по жалба на М. Т. Н. е отменено решение 83/10.02.2022г. по преписка 445/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), пети специализиран постоянен заседателен състав. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на М. Н. против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Претендирани са разноски. Ответната страна М. Т. Н., чрез пълномощник по делото адв. Каров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Ответната страна А. Х. Б. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, в изпълнение на задължението си по чл. 218 АПК, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административния акт, приема че оспореното пред него решение 83/10.02.2022г. по преписка 445/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), пети специализиран постоянен заседателен състав, е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Административното производство пред КЗД е образувано по жалба на А. Х. Б. с вх. 44-00-1719/17.06.2020г. по описа на комисията, в която са изложени оплаквания за осъществен спрямо нея тормоз от М. Н. заради [заличен текст], проявен в образуваните съдебни производства за упражняване на родителските права и определяне на привременни мерки спрямо малолетното дете, чийто родители са двамата. В жалбата е посочено, че отношенията между родителите ескалират през м. август 2018г., когато жалбоподателката споделя с бащата на детото-Н., че [заличен текст]. С оглед на изложеното в жалбата на Б., с разпореждане 948/26.06.2020г. на председателя на КЗД е прието, че оплакванията й са за дискриминация, осъществена чрез тормоз по смисъла на § 1, т. 1, т. 7 и т. 8 от Допълнителнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак [заличен текст]. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт решение 83/10.02.2022 г. по преписка 445/2020г., КЗД приема за установено (с диспозитив установява), че ответната страна М. Т. Н. с действията си е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак [заличен текст] по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на жалбоподателката А. Х. Б., като на основание чл. 47, т. 4 и чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на М. Н. е наложена глоба в размер на 500 лева., и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Н. е предписано в бъдеще да се въздържа от подобни дискриминационни действия на основата на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. За да достигне до извод за незаконосъобразност на решението на КЗД, първоинстанционният съд, в производство след отмяна по реда на касационния контрол на предходно решение на АС-Добрич по административно дело 143/2022г. по описа на съда, след извършен анализ на доказателствата по делото, приема че в случая не се доказва осъществяване на фактическия състав на установените в решението на КЗД нарушения на ЗЗДискр. от страна на Н. дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак [заличен текст] по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на жалбоподателката А. Х. Б.. Съдът посочва, че неправилно КЗД се позовава на заключение на вещо лице, дадено по друго дело, както и че поведението на М. Н., изразяващо се в анулиране на генерални пълномощни, дадени на жалбоподателката за детето им, активирането на майка му в отношенията с А. и детето, търсено съдействие от полиция и съд в тези взаимоотношения, тъй като според първоинстнационния съд тези действия всъщност са израз на защита на конституционно признати права на гражданите и не представляват укоримо поведение, продиктувано от [заличен текст] на майката, по-конкретно на закрепената в чл. 38 от Конституцията на Република България свобода на убежденията. Административният съд приема, че изпратеното съобщение от М. Н. до И. С., [заличен текст] на А. Б. на електронна поща, съдържащо обиди и заплахи към С., продиктувани от [заличен текст] също не потвърждава истинността на оплакванията за осъществен тормоз по признака [заличен текст] спрямо А. Б.. Решението на АС-Добрич е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Спорът пред касационната инстанция касае приложимостта в конкретния случай на материалноправните разпоредби, уреждащи съставите на дискриминационно отношение под формата на "тормоз" по смисъла на с § 1, т. 1 ДР от ЗЗДискр., по признак [заличен текст] по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Изложените от съда доводи в подкрепа на становището за недоказано осъществяване на посочените нарушения на дискриминационното законодателство не се подкрепят от касационния съдебен състав. Пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. представлява поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В разглеждания случай това е защитения признак-[заличен текст], изрично посочен в националното законодателство-чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Както правилно посочва антидискриминационният орган-[заличен текст] е характеристика, която е дълбоко свързана с [заличен текст], и всяка една дискриминация на основата на този признак е недопустима. Съответни твърдения и доказателства в този смисъл са наведени и представени от А. Б., носеща доказателствената тежест за тяхното установяване в административното и първоинстанционното съдебно производство. Безспорно установено е по делото, че А. Б. и М. Н. имат общо дете-М. М. Н., роден през [година], родено без емоционално обвързване помежду им. Безспорно установено е, че Н. е информиран за [заличен текст] на А. още към момента на зачеването на детето. Безспорно е, че от 2018г. живеят разделено, след като Б. заявява на бащата [заличен текст], и отношенията между родителите се влошават. След този момент е определен по съдебен ред режим на лични отношения с бащата, след предоставяне на родителските права на майката. От представените и приобщени към административната преписка писмени доказателства-разпечатка от електронна поща-изпратено съобщение от М. Н. до И. С.-приятелка на Б., както и показания, оформени с нотариална заверка на подписите на Т. И. К. и И. С. С., и от заключението по съдебно психологичната експертиза, назначена по гр. д. 484/2019г. на БРС, се установява, че [заличен текст] на Б. след 2018г. и заживяването й с [заличен текст] провокира крайно негативното поведение на Н., граничещо с погнуса към Б., което намира израз в съобщенията до майката на Б. и до [заличен текст] И. С.. В тях са отправени заплахи, че ще отнеме детето, заради [заличен текст] на майка му. Данните сочат, че Н. проследява Б. и детето М. в ежедневието им, което е прието като заплаха от страна на майката. Тези доказателства не са опровергани в хода както на административното, така и на съдебното производство по оспорване на решението на КЗД. От тях по безспорен начин се установява, че именно [заличен текст] на Б. е в основата на грубото, обидно и заплашително отношение на Н. спрямо нея в отношенията помежду им и пред трети лица по повод упражняването на родителските права спрямо общото им дете М.. Във връзка с обсъдените доказателства следва да се посочи, че приетото и обсъдено в решението на КЗД заключение на съдебно психологическата експертиза е допустимо и относимо писмено доказателство, събрано в съответствие с правомощията на КЗД и със съответните процесуалноправни норми, обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства, обратно на приетото в оспореното решение на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че административният орган след задълбочена и правилна преценка приравнява публичността на действията на Н. спрямо Б. на обстоятелство, създаващо враждебна, унизителна и обидна среда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак [заличен текст]. Изложените в тази насока мотиви към оспорения пред решаващия съд административен акт почиват на ясен, точен и подробен анализ на фактическата обстановка, установено в хода на административното производство в светлината на приложимата материала уредба. С оглед гореизложеното, неправилно и необосновано е заключението на съда за недоказан фактически състав на дискриминация под формата на тормоз по признак [заличен текст], осъществен от страна на М. Т. Н. спрямо А. Х. Б.. По тези съображения, като достига до извод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение 83/10.02.2022г. по преписка 445/2020 г. на КЗД и го отменя, първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт в противоречие с изискванията на закона, поради което следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, и след отмяната на решението следва да бъде постановено решение по същество, с което жалбата на М. Т. Н. против решението на КЗД като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на КЗД следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции-по 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и 70 (седемдесет) лева държавна такса за производството или общо 270 лв., платими от М. Т. Н.. Воден от горното, тричленен състав на Върховният административен съд, Пето отделение