Решение № 16299 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2012 г.

Решение № 16299 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1216 от 21.05.2012 г. по адм. д. № 2719 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 400 от 14.09.2011 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания за отпускане на парично обезщетение за безработица при условията на чл. 53, ал. 1 от КСО. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Любов Николова Петкова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 400 от 14.09.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив, за отхвърляне на жалбата на Любов Николова Петкова от гр. Пловдив против разпореждане № 151-00-6738 от 03.08.2011 г., издадено от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО. Съгласно текста на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Спорът между страните е относно виновното поведение на Любов Николова Петкова като причина за прекратяване на правоотношенията й с "Пътни строежи" АД - гр. Пловдив и "Смолян пътстрой" ЕАД - гр. Смолян, възникнали на основание сключени договори за възлагане на управлението на търговските дружества по реда на Търговския закон. Любов Николова Петкова е подлежала на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за срок от пет години, считано от 01.09.2009 г., в качеството й на чл. на съвета на директорите на съответното дружество. С Решение на Общото събрание на акционерите на "Пътни строежи" АД от 20.06.2011 г. е била освободена предсрочно от длъжност като чл. на Съвета на директорите, като не е била освободена от отговорност за 2010 г. С Решение на Общото събрание на акционерите на "Смолян пътстрой" ЕАД от 30.06.2011 г. е била освободена предсрочно от длъжност като чл. на Съвета на директорите, като не е била освободена от отговорност за 2010 г. Съгласно чл. 240, ал. 2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. С ал. 3 е предвидено освобождаването им отговорност, ако се установи, че нямат вина за настъпилите вреди. Изводът на съда за основателност на твърдението на Любов Николова Петкова, че неосвобождаването й от отговорност за процесния период нито установява, нито предполага вината й, е необоснован и влиза в противоречие с приетата от съда индиция за висящо исково производство пред Окръжен съд - Пловдив по реда на ГПК относно отговорността на Любов Николова Петкова за причинени вреди на дружествата поради виновното й поведение. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приключил съдебното дирене преди разясняването на всички релевантни за изхода на спора факти с преюдициално значение. Искането на касатора за събиране на доказателства в касационното производство чрез издаване на съдебни удостоверения относно т. д. № 769/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е процесуално недопустимо с оглед забраната по чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 220 от АПК. Обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат от които са останали неизяснени обстоятелствата относно "виновното поведение" на осигуреното лице по смисъла на чл. 54б, ал. 3 от КСО като причина за прекратяване на правоотношенията с дружествата на основание на Търговския закон. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което да се изяснят фактите във връзка с образувани търговски дела за ангажиране отговорността на Любов Николова Петкова за вредите, причинени виновно на дружествата в качеството й на чл. на съвета на директорите. Следва да се има предвид, че на основание чл. 118а, ал. 1 от КСО обжалването пред съда на решение № 400 от 14.09.2011 г. на Директора на РУСО, гр. Пловдив, не спира изпълнението на разпореждане № 151-00-6738 от 03.08.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,