Решение № 12755 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3749/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. А., от гр. Костандово, област Пазарджик против решение 750/20.02.2025 г. по адм. дело 84/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доводи и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че разпоредените за възстановяване от него суми са получени въз основа на влязъл в сила административен акт, който към настоящия момент не е изрично отменен, поради което е недължимо тяхното възстановяване. Не са изследвани вярно основанията, квалифицирали поведението му като недобросъвестно. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез юрисконсулт Манева изразя становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 750/20.02.2025 г. по адм. дело 84/2024 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Г. Ц. А., от гр. Костандово, община Ракитово, област Пазарджик срещу решение 1012-12-293#1 от 19.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 122-00-1929-6 от 19.09.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване от жалбоподателя на неоснователно получено парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2020 г. 26.01.2021 г. в размер на 8613,54 лева главница и 2424,90 лева дължима лихва от датата на неоснователното получаване на обезщетението до датата на разпореждането. Присъдил е разноски. По делото е установено, че Г. А. е подал заявление с вх. Ф-01-703 от 01.09.2020 г. в Дирекция Бюро по труда гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последно е упражнявал трудова дейност в Ирландия за периода от 29.04.2020 г. до 26.08.2020 г. Декларирал е, че правоотношението му е прекратено на 27.08.2020 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) 987/2009. Поискал е удостоверяване на осигурителни периоди от Ирландия за времето от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. С Разпореждане 122-00-1929-1 от 06.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускаме на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия. На 14.10.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик са получени структурирани електронни документи U002 59486 и U004 59498 с потвърдени периоди на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта неизвестно; доход за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер па 11672 евро брутен доход. С Разпореждане 122-00-1929-2 от 19.10.2020 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като с Разпореждане 122-00-1929-3 от 28.10.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на Г. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. На 23.11.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик от лицето е получен преносим документ (ПД) U 1 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора; доход за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на 2528 евро месечен доход. Със структуриран електронен документ (СЕД) Н001 90115 от 09.12.2020 г. е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и причината в преносим документ (ПД) U1 от Ирландия. Със структуриран електронен документ Н002 91766 от компетентна институция па Ирландия е потвърдено, че причината за прекратяване в този случай е изтичане на договора". С Разпореждане 122-00-1929-4 от 08.01.2021 г. е изменен периода и размера на отпуснатото парично обезщетение от 27.08.2020 г. до 26.02.2021 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-866 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК жалбоподателят А. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 27.08.2020 г. На 16.08.2023 г. с вх. 1030-12-1239#2 в ТП на НОИ Пазарджик е получен документ, с който работодателят Кееlings Sоftfruits уведомява, че трудовият договор с А. е бил прекратен поради подадената от него оставка, а не поради изтичане на срока на правоотношението. На 01.09.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик за Г. А. са получени структурирани електронни документи U002 729994 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта напускане на служителя. Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на лицето, което претендира отпускането на обезщетението за безработица. Жалбоподателят изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е изтичане срока на договора на 26.08.2020 г., което се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили А. да бъде нает като работник в градинарство от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. на срочен трудов договор, но е напуснал преди изтичане на срока на договора по собствена инициатива. Както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно и не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че не е действал добросъвестно. Напротив, декларирал е, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е поради изтичането на договора, като е знаел, че този срок не е бил изтекъл към момента на напускането му. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е декларирало коректно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, което обстоятелство му е било известно, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, А. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя "Keelings Softfruits UC" е сключено като срочно до 30.09.2020 г.. Декларираната причина за прекратяване на трудовата му дейност очевидно не отговаря на фактите по спора, тъй като срокът безспорно не изтича на 26.08.2020 г. По делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от А. причини. Ирелевантни за спора и не съответстващи на конститутивното действие на последващите отпускането на обезщетението разпореждания са доводите на жалбоподателя, че не е отменено изрично разпореждане 122-00-1929-4 /08.01.2021 г.. Всички последващи актове на органите на НОИ сочат отричане на правото за получаване на парично обезщетение за безработица и правните последици на тези волеизявления са в съответствие с издадените и контролирани в настоящото производство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 200,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение