Решение № 1800 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2015 г.

Решение № 1800 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалба, подадена от Ралица Тоширова държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" на МС в качеството му на орган по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 6099/16.10.2014 г. по адм. дело № 3731/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 03.07-242/18.03.2014 г. на държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" на МС за предоставяне на достъп до обществена информация - предмет на Заявление № 03.07-242/7.03.2014 г. и е задължен административният орган да представи исканата информация. Касатора поддържа твърдения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че обжалваният съдебен акт е постановен само въз основа на фактическите и правни твърдения на оспорващия, без да се мотивират посочените от административния орган доводи по конкретни факти и обстоятелства. Съдът не е отчел, че с обжалвания административен акт на заявителя е даден частичен достъп до исканата информация, не е отчетено наличието на поверителна информация, приложението на чл. 5, ал. 3 от Закона за концесиите /ЗК/, установяващ субсидиарност на общия ЗК спрямо специалния Закон за подземните богатства /ЗПБ/ по отношение на публичността на договорите в архива на НКР, представляващи описание на търсената информация. Неправилни са изводите на съда досежно наличието на надделяващ обществен интерес, доколкото сам търсещия информацията не се е позовал на такъв "надделяващ обществен интерес". В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени съображения за неприложимост на изключението по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, свързани с приложение на материалния закон които са погрешни или неотносими към концесионните договори за добив на подземни богатства. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - Константин Василев Кисимов, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че със заявление с вх. № 03.07-242/7.03.2014 г. Кисимов е поискал по реда на ЗДОИ предоставянето на достъп до информацията,, както следва: Концесионен договор, Партида НКР - 00610 от 25.04.2012 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 87 от 11.02.2011 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 2. Концесионен договор, Партида НКР - 00609 от 12.03.2012 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 684 от 13.11.2011 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 3. Концесионен договор, Партида НКР - 00074 от 13.08.1999 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 594 от 2.09.1999 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 4. Концесионен договор, Партида НКР - 00034 от 19.05.1999 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 147 от 26.03.1999 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях; 5. Концесионен договор, Партида НКР - 00016 от 23.12.1998 г. с решение на Министерски/Общински съвет № 545 от 12.10.1998 г., както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях. На основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ административният орган е изискал съгласие от "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД, Асарел Медет" АД и "Елаците Мед" АД. Концесионерите, чрез изпълнителните си директори, са изразили изрично писмено несъгласие за предоставяне на концесионните им договори. Предмет на оспореното решение е отказът да се предостави достъп до исканата обществена информация, аргументиран с наличието на специален ред за достъп до данните - по Закона за концесиите, чрез Националния концесионен регистър, неизпълнение на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - изискани били документи, а не информация, както и с несъгласието на третите лица. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел от правна страна, че отказът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че не се иска достъп до информация, а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп копие от концесионните договори. Правилно съдът е приел, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията. Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър /НКР/ и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗК МС поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение