Решение № 4787 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2009 г.

Решение № 4787 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Пламен Филков Филев от гр. София, срещу решение № 41 от 30.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1146/2009 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност, несъобразяване на решението с представените по делото писмени доказателства. Отделно се прави искане за възстановяване на срока за подаване на искане по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ по здравословни причини. Ответникът по касационната жалба - Областният управител на област София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Пламен Филев против заповед № РД-22-004 от 20.01.2009 г. на областния управител на област София-град, с която на основание чл. 5, ал. 3 вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ и § 6 от ПЗР на ЗОСОИ (Дв, бр. 9/2000 г.), му е отказано да се уважи искане за обезщетяване с компенсаторни записи за недвижим имот, находящ се на бул. "Витоша" № 53, представляващ 1/4 ид. част от апартамент на третия етаж, състоящ се от 4 стаи, хол, кухня и сервизни помещения, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ал. 4 от същия закон и погасяване правото на обезщетение по този ред. С обжалваното по касационен ред решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата, приемайки по съществото на спора, че решението на областния управител на област София-град е издадено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Изложени са мотиви, че възстановяването на ид. част от одържавения имот в полза на Емилия Недялкова Сарафова, по реда на успешно проведено производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ, е извършено с влизане в сила на решение № 817 от 05.06.2006 г. на ВКС, от който момент тече двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за обезщетяване. Съдът е достигнал до извод за липса на нарушение от страна на административния орган, тъй като правото на обезщетение е погасено с изтичане на срока, в който правоимащото лице е бездействало. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, обосновано е и не е налице бланкетно посочената в касационната жалба неправилност. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ регламентира правото на страните по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху одържавен недвижим имот да предявят искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Както се сочи в споделените мотиви на първоинстанционния съд, решението на ВКС по проведения срещу жалбоподателя ревандикационен иск, реституцията на процесния имот е последица, възникваща по силата на материално-правната норма на чл. 1 от ЗВСВОНИ, следваща установяване нищожността на придобивното основание за жалбоподателя по исков ред при специалните предпоставки и в сроковете по чл. 7 от същия закон. По тази причина искът по чл. 7 е установителен (т. е. констатира настъпилата по силата на закона, в резултат на нищожността на придобивното основание, реституция, а не конститутивен). Ето защо, след като правото на собственост върху имота не е излизало от патримониума на държавата, вкл. в посока патримонуима на купувача, поради нарушението на изискването за фактическия състав на сделката, жалбоподателят не може да се позове на други възражения, противопоставими на настъпилата по силата на закона реституция. По тази причина правото му да търси обезщетение по ЗОСОИ следва да се реализира в двумесечен срок от влизане на решението по иска по чл. 7 от ЗВСВОНИ. Искът по чл. 108 от ЗС само установява качеството на неправомерен владелец, с правна последица от това - осъждането му да предаде владението на собствениците. Безспорно е, че срокът е кратък - двумесечен от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСВОНИ, но е достатъчен и дава възможност на лицата да подадат искане за обезщетение, като единствено от действията им зависи възможността за реализиране на това право на обезщетение. Правно ирелевантни са причините, поради които срокът е бил пропуснат. Както правилно приел и решаващият съд сроковете по реституционните закони са преклузивни и с изтичането им страната губи правото да реализира правата си по съдебен ред. По тази причина сроковете не се възстановяват. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдът