Решение № 13995 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2016 г.

Решение № 13995 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Габрово против решение № 62 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 47/2016 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 9/22.02.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/ 19.01.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Х. Ю. Р. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Р. да бъде отхвърлена. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Габрово е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Габрово поради допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта и нарушение на материалноправни разпоредби, не кореспондира с нормативната уредба и не се споделя от настоящата инстанция. Установено е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 14.01.2016 г. Р. е на 62 години и 5 месеца и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 44 години, 07 месеца и 02 дни, като 06 години, 03 месеца и 0 дни са стаж, придобит при условията на втора категория труд. За стаж от втора категория е зачетено времето от 01.10.1993 г. до 01.07.1994 г., през което Р. работи като шприцьор в [фирма] и периода 01.07.1994 г. – 31.12.1999 г., положен от лицето като шприцьор в [фирма]. Стажът на Р. от 03.02.1975 г. до 02.08.1991 г. и от 06.01.1992 г. до 01.01.1993 г. като шприцьор в [фирма], [населено място], правоприемник на ДПП [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], е приет за такъв от трета категория. На тази база административният орган стига до заключението, че Р. не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия, поради което с решението си, предмет на оспорване, директорът на ТП на НОИ- Габрово отхвърля жалбата на Р. против отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване да му отпусне такава. При тези данни, позовавайки се на събраните в хода на съдебния процес гласни доказателства относно характера на извършваната работа от Р. в последното предприятие, Административен съд – Габрово приема, че стажът на осигуреното лице в [фирма] неправилно е приет за такъв от трета категория, поради което отменя решението на директора на ТП на НОИ- Габрово и връща преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Тези изводи на съда са направени при неправилно тълкуване на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Полаганият от Р. труд в [фирма] е установен по продължителност в административното производство, а за определяне на категорията труд са съобразени представените от дружеството документи като констативен протокол с данните за извършена от служители на ТП на НОИ – Габрово проверка за стажа на осигуреното лице в предприятието и удостоверението за пенсия от 19.01.2011 г. По този начин в административното производство са изяснени всички релевантни обстоятелства и факти, а изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са незаконосъобразни. Заключението на административния съд относно категорията на полагания от Р. труд в [фирма] също не се са споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В конкретния случай полаганият труд през посочените по- горе периоди е извън хипотезата на т. 42 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), която включва във втора категория труда на шприцьори в изброени в текста фирми и цехове на химическата промишленост. [фирма], [населено място] не попада в категорията на тези предприятия и липсват доказателства трудът на Р. като шприцьор да е свързан с работа с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове (арг. т. 15 от същия правилник). Липсват и данни, че условията на трудовата среда в предприятието по вредност и тежест са идентични с тези в съответното производство на химическата промишленост. Изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с цитираните разпоредби и само въз основа на събраните гласни доказателства. При кредитиране на свидетелските показания съдът не се съобразява със забраната на чл. 104, ал. 10 КСО за установяване на категорията труд с гласни доказателства и не отчита писмените доказателства, които опровергават изложеното от свидетелите, като констативния протокол с данните за извършеното в [фирма] проверка за стажа на Р. в предприятието и удостоверение за пенсиониране от 19.01.2011 г., в което стажът на осигуреното лице е приет за такъв от втора категория. При тази неправилна интерпретация на доказателствата и на материалния закон, изводът на административния съд за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Габрово също е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО, предвижда, че мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд и към 31.12.2015 г. са навършили 57 години и 8 месеца, могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителния стаж и възраст 100. В случая Х. Р. не отговаря на условията за пенсиониране, посочени в текста, тъй като не притежава необходимия стаж при втора категория. Ето защо като достига до заключение за отмяна на решението на пенсионния орган, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на цитираната норма, Административен съд – Габрово постановява решение в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства (касационните доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт са основателни), поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Р. против решението на директора на ТП на НОИ – Габрово да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,