Решение № 13479 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2020 г.

Решение № 13479 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ – гр. Кърджали, чрез ст. юрк. Илчева, и от Х. Халилова, чрез адв. Белева, срещу решение № 1 от 02.01.2020 г., постановено по адм. д. № 390/2019 г. на Административен съд – Кърджали. Директорът на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали обжалва решението в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), № 09/06/3/0.0.2302/2/01/04/01/10.09.2018 г., изх. № 01-090-6500223#5/04.10.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", Кърджали в частта по раздел първи, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне по Заявка с дата 02.07.2018 г. на Х. Халилова с надлежен акт по чл. 37 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. касаторът счита, че неправилно съдът е отменил АУПДВ в частта, в която е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779 лева, представляващо второ плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу издадения АУПДВ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По тази касационна жалба Х. Халилова не е изразила становище. Втората касационна жалба е подадена от Х. Халилова, която оспорва решението на Административен съд – Кърджали в частта, в която е отхвърлена жалбата й против процесния АУПДВ относно раздел втори, в който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 година. Излагат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че не съществуват основания за удължаване на срока за извършване на проверка на представените документи, тъй като не са осъществени фактите по чл. 35, ал. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Според касатора в случая намира приложение разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 1, както и чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. – налице са извънредни обстоятелства, поради които жалбоподателката не е изпълнила задълженията си в срок, а именно документите, които е следвало да приложи към заявката за второ плащане не са били издадени от съответните институции, поради което същата не следва да понася неблагоприятни последици. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали – не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на първата касационна жалба с аргумент, че в същата са изложени доводи за приложимия закон в настоящото производство, въпреки че този въпрос вече е бил решен от ВАС. Втората касационна жалба счита за основателна, тъй като първоинстанционният съд е признал необходимостта от допълнителна проверка предвид нормата на чл. 35, ал. 3, т. 1 от Наредбата, като неокомплектоването на документите по направеното заявление в случая се дължи на забавяне в произнасянето на други органи. Позоваването на втория касатор на нормата на чл. 37, ал. 4 от Наредбата е неприложимо към настоящия казус. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че същите са подадени в срок и от надлежни страни, а по съществото им съобрази следното: Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК във връзка с Решение № 14390/28.10.2019 г. на ВАС, VIII отделение, с което е отменено Решението по адм. д. № 402/2018 г. по описа на АС – Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ № 09/06/3/0.0.2302/2/01/04/01/10.09.2018 г., изх. № 01-090-6500223#5/04.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали, с който на Х. Халилова е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляващо второ плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ, в частта по раздел втори, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 г. е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Установил е от фактическа страна, че след подаване на заявката за второ плащане по сключения с ДФ "Земеделие" договор, от страна на администрацията на органа е извършена документална проверка, при която е констатирано, че същата не е окомплектована с всички изискуеми документи. Поради констатираните нередности заявката не е приета, като на страната е предоставено право да подаде отново заявка за второ плащане след набавяне на липсващите документи. До изтичане на предоставеният срок не е подадена заявка за окончателно второ плащане по договора. Според решаващия състав в случая не съществуват основания за удължаване срока за извършване на проверка на представените документи, тъй като не са осъществени фактите, предвидени в чл. 35, ал. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. От приетите доказателства съдът е установил, че по подаденото искане от жалбоподателката за регистрация на животновъден обект по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД са били дадени задължителни предписания, като едва на 21.01.2019 г. е било издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект. По второто заявление с дата 29.06.2018 г., изобщо не е издадено становище, че земеделското стопанство и дейността отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията, защото Х. Халилова не е представила необходимите документи и документи за платена държавна такса за издаване на становище по "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.". Относно останалите констатации за липса на необходими документи, отразени в т. т. 6 и 7 от оспорения АУПДВ, също не са представени доказателства, че са били отстранени. Обоснован е извод за законосъобразност на АУПДВ в тази част. За да отмени АУПДВ, в частта, с която на Х. Халилова е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по сключения договор, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден след проведена процедура по чл. 166 от ДОПК, относим за производствата по установяване на публични вземания, която е неприложима по отношение на прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред на плащане на одобрена финансова плащане, която обаче не е изплатена. В тази част актът е отменен, а административната преписка в същата част е върната на административния орган за приключване на започналата процедура по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 и за издаване на решение. По касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ – Кърджали: Жалбата е основателна. При постановяване на решението, административният съд неправилно е приложил материалния закон в частта, с която процесният АУПДВ е отменен и преписката е върната на административния орган. Неправилно е прието, че е нарушена процедурата по издаването на процесния АУПДВ, като по отношение на второто плащане не може да бъде приложен чл. 166 от ДОПК. Както се каза по – горе делото е във фаза на втора касация, като при първото разглеждане на спора пред ВАС касационният състав е приел, че настоящият казус изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение, като административният орган правилно е приложил реда на чл. 166 и сл. от ДОПК. В случая процесният АУПДВ съдържа две волеизявления, които са в условия на комулативност, като основание за издаването му е неизпълнение на задължение от страна на ползвателя на помощта на задължението по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Тази норма предвижда, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 35, ал. 2, т. е. отказът за извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението за възстановяване на полученото първо плащане. В случая, след като е констатирал неизпълнение на договорни и нормативни ангажименти от страна на бенефициера, административният съд е следвало да отхвърли изцяло жалбата срещу издадения АУПДВ съгласно регламентираното в разпоредбата на чл. 37 от Наредбата. След като не е сторил това, решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част. По касационната жалба на Х. Халилова: Настоящият съдебен състав счита, че административният съд правилно е отхвърлил жалбата на Халилова срещу оспорения АУПДВ в частта по раздел втори, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2302 от 06.04.2017 година, поради наличие на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора. В случая не е спорно, че заявлението за подпомагане е подадено на 08.08.2016 г., договорът е сключен на 06.04.2017 г. и по него е получено първо плащане в размер на 19558 лева. Заявката за второ плащане по реда на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е подадена от Халилова на 2.07.2018 г. /датата 01.07.2018 г. е била почивен, т. е. неработен ден - неделя/, като след извършена документална проверка е констатирано, че същата не е окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съставен е "Контролен лист РРА 1 М6. 3 за окомплектованост Второ плащане" от 02.07.2018 г., в който, в Секция "Заключение първи", е отразено, че е установена липса на следните документи: 1. Декларация по образец, че земеделското стопанство на ползвателя на помощта е отговорило на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд; 2. Декларация по образец, че земеделското стопанство на ползвателя на помощта е отговорило на изискванията за опазване компонентите на околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда; 3. Декларация по образец относно обстоятелства по чл. 106, параграф 1 и чл. 107 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012 на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложим за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002; 4. Удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност или документ, че обектът е вписан в списък в Интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 5. Становище на областната дирекция по безопасност на храните, че животновъдните обекти в земеделското стопанство и дейността им отговарят на изискванията в областта на хигиената й хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания; 6. Документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок на действие, покриващ периода от пет години, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ; 7. Нотариално заверен и/или регистриран в съответната общинска служба но земеделие документ(и) за ползване през настоящата стопанска година на земеделската земя, придружени с копие на актуална скица и коректно отразен начин на трайно ползване и 8. Становище на областна дирекция по безопасност на храните, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. Поради установената липса на посочените документи, заявката за второ плащане не е приета и приложените към нея документи са върнати на жалбодателката. След запознаване със съдържанието му, Контролният лист е бил подписан от Халилова и на същата е предоставено право да подаде отново заявка за второ плащане в договорно и нормативно установения срок след набавяне на липсващите документи. В настоящия случай ползвателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 от Наредбата, както и задължението по чл. 3, ал. 3 от Договора, което има за последица санкцията предвидена в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата – дължи се връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законна лихва и не възниква право за получаване на второ плащане. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., предвиждаща, че при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Неоснователни в тази връзка са твърденията в жалбата за наличие на извънредни обстоятелства, свързани с това, че исканите документи, непредставени към заявката за второ плащане, не са издадени от съответните институции. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща параграф единствен, т. 16 от приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Събраните по делото доказателства свързани с непредставяне на необходимите документи не могат да обосноват извод за наличие на "извънредни обстоятелства". Още повече, че от събраните доказателства е видно, че исканията за издаване на Удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и становище от ОДБХ са подадени малко преди изтичане на крайния срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно на 22.06.2018 г. и на 29.06.2018 г., като по първото заявление удостоверението е издадено на 21.01.2019 г., а по второто изобщо не е издадено становище, тъй като Халилова не е представила необходимите документи и документи за платена държавна такса за издаване на становище по "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.". Относно останалите липсващи към заявката документи не са представени доказателства за тяхното представяне. С оглед изложеното, правилно съдът е приел за законосъобразен процесният АУПДВ, в частта му по раздел втори, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора. В тази част решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, в която е съдът е отменил процесния АУПДВ относно раздел първи, с която на Х. Халилова е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779 лв., представляващо второ плащане по Договора, поради което в тази част същото следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на Х. Халилова разноски и в тази част също следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 178, 23 лв., включващи държавна такса – 78, 23 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,