Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г.

Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. И., Д. Л. М. и Б. Ц. М., всички от гр. С., против решение от 5.03.2009 г. по гр. дело № 1807/2008 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде уважена претенцията им, като им се присъдят разноските за всички инстанции. Ответниците по касационната жалба С. Е. Г. и Ц. М. Г. от гр. С. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационното производство. Третото лице-помагач "Т" О., гр. С. не изразява становище. С определение № 911/6.10.2009 г. по гр. дело № 725/2009 г. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. При обсъждане на касационните доводи за отмяна на въззивното решение, като неправилно, касационният съд констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение от 18.12.2003 г. по гр. дело № 6* по описа за 2003 г. на Софийски районен съд, с което е уважен установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), касаещ процесните недвижими имоти и да постанови съдебния си акт, с който е отхвърлил исковете за собственост, за вещно право на строеж, въззивният съд е приел други правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Установено е по делото, че с нот. акт № 74/1995 г. собствениците на УПИ ХIV-151 кв. 10 по плана на гр. С., а именно В. С. М. и Д. Л. Т. са учредили право на строеж на апартаменти, офиси и магазини, в полза на "Т" ООД. Учреденото право е за построяването на масивна жилищна сграда с един вход, сутеренен етаж с мазета, партерен и първи етаж с магазини и офиси и пет жилищни етажа, мансарди в подпокривното пространство, абонатна станция и асансьор, като учредителите са запазили правото на строеж върху имота за конкретно описани в п. 3 от нотариалния акт имоти. С влязло в сила решение по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС договорът за право на строеж е развален и решението е вписано на 20.02.2002 г. в С. по вписванията при СРС. След вписване на исковата молба на 10.03.1997 г. за разваляне на договора, ответницата С е закупила от "Т"О. два апартамента, изградени в груб строеж, както следва: ап. 1 - на втория етаж и ап. 10 - на петия етаж от жилищната сграда, съгласно нот. акт № 20 от 05.02.2001 г. Преди това, с нот. акт № 51/1997 г. ответницата Г е закупила от "Т" О. и други недвижими имоти, а именно магазин № 1, находящ се на партера и офис № 3, находящ се на първия етаж също в жилищната сграда на бул. "Г" № 33. С. на УПИ ХIV-151 са сключили договор за продажба на правото на строеж на същите имоти с ищците по настоящия спор Б. М. и А. И., с нот. акт № 105 на 26.08.2002 г. За да приеме за установено, по отношение на ищците, че не са придобили правото на строеж върху процесните имоти, въпреки сключените договори, въззивният съд е изложил съображения, че към момента на сключване на договора, негов предмет са били обекти от сграда, завършена в груб строеж, с изградени ограждащи стени и покрив, позовавайки се на свидетелските показания, т. е. правото на строеж е било вече реализирано и не е могло да бъде предмет на разпореждане, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. Обоснован е извод за нищожност на сделката, поради липса на предмет, при което за страните, участници в сделката не са възникнали целените от тях правни последици и прехвърлителният вещноправен ефект за претендираното от ищците право на строеж върху описаните имоти не е настъпил. Настоящата касационна инстанция не споделя, като правилни изложените от въззивния съд изводи. Въззивният съд не се е съобразил със създадената вече касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция на закона на § 5 в т. 42 от ДР на ЗУТ /в редакция към 26.08.2002 г./, относима към изискванията на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 159, ал. 2 ЗУТ, според която установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в "груб вид" по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми - с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност на сградата е меродавният момент, който ще даде отговор на въпроса доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. Позовавайки се на показанията на свидетелите, които установяват различни обстоятелства, относно степента на завършеност на сградата към края на 1999 г., както и "предхождащи документи - схеми, скици, планове и чертежи", въззивният съд е приел незаконосъобразно, че сградата е била завършена в груб строеж, преди сключването на сделката, отказвайки да зачете доказателственото значение на констативния протокол за достигане на кота "било", с дата 6.02.2003 г., както и нанасянето на сградата в кадастъра на 20.01.2004 г., давайки приоритет на доказателствата, установяващи годината 1999 г., като година за завършване на грубия строеж. Нарушението на материалноправните норми на ЗУТ, изразяващо се в неприлагане на изискванията на чл. 181, ал. 2, във вр. с чл. 159, ал. 2 и § 5, т. 42 от с. з. води до неправилност на съдебния акт, което следва да се отмени, като се постанови касационно решение, при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК, с което ищците бъдат признати по отношение на С. и Ц. Г. за носители на вещното право на строеж за изграждане на следните недвижими имоти в жилищна сграда в гр. С., бул. "Г" № 33, а именно: магазин № 1, находящ се на партера на сградата, с площ от 76.39 кв. м., офис № 3, находящ се на първия етаж на сградата, апартамент № 1, находящ се на втория етаж на сградата от 79.45 кв. м. и апартамент № 10, находящ се на петия етаж на сградата, с площ от 79.45 кв. м., с граници, подробно описани в нот. акт № 105/2002 г. Издадените, в полза на ответниците С нот. актове № 51/1997 г. и № 20/2001 г., по силата на които са придобили правото на собственост върху същите имоти следва да бъдат отменени, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касаторите направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 2 207 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.