Решение № 589 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 328/2008 г.

Решение № 589 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 328/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на "М" АД от АК Пловдив срещу въззивно решение № 355 от 07.05.2007 г. по гр. д. № 519/2006 г. на Пернишки окръжен съд, с което е било изцяло отменено решение от 14.07.2001 г. по гр. д. № 347/2001 г. на Районен съд - гр. П. и е постановено друго, с което предявен срещу касатора иск с правно основание чл. 108 ЗС е бил уважен. "М" АД е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот в полза на ищците, реституирани собственици. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд. Касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. По реда на косвения съден контрол е следвало да се приеме за нищожна заповедта за отмяна на отчуждаване във връзка с обществено мероприятие, което към 1992 г. е вече реализирано и спрямо терен, който от 1973 г. е кооперативна, а не държавна собственост. В хода на настоящето производство е починал Б. И. К., конституирани са наследниците му по закон И. Б. К. и В. Б. Великова. Ответниците в касационното производство Б. А. Т., С. А. Р., Е. С. А., И. А. П. и П. И. Б., както и И. Б. К. и В. Б. Великова оспорват касационната жалба по съображения, развити от пълномощника им адв. К Третото лице помагач С. - 66 О. не заявява становище Жалбата е неоснователна. За да отмени изцяло решението на Пернишки районен съд и постанови свое по съществото на спора при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция, решаващият съд е зачел реституционния ефект на постановена по административен ред отмяна на отчуждаване, засегнало имотите на В. С. Д.,М. С. А. и Ф. Д. в кв. 61 от плана на гр. П. на основание заповед № III- 458/18.07.1962 г. по ЗПИНМ. Постановена по съответния ред и влязла в сила е частичната отмяна на отчуждаването съгласно решение № 1993/24.07.1992 г. на Кмета на общ. П., по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за площта, незасегната от мероприятието Нанасянето на новообразуваните имоти № 4626а, № 4626б и № 4626в в плана е на основата имот, който след реституирането му не е бил предаден на собствениците, а включен и актуван като държавен като част от парцел **** в кв. 160 по плана на гр. П., целият терен е предаден на ЦКС от Областния управител на Софийска област със заповед №РС-69 от 12.03.1997 г. като собственост на Съюза, същият е прехвърлен с нот. акт № 62/1997 г. на "С" О., а в последствие с нот. акт № 68 н.д. № 2911/1997 г. е прехвърлен на ответника "М" АД. Въззивният съд е отхвърлил възраженията за нищожност и материална незаконосъобразност на акта по реституцията, като е приел констатация на вещо лице за останали извън застрояването по отчуждителното мероприятие площи. Изтъкнато е, че прехвърлителните сделки, легитимиращи ответника в процеса, не са произвели действие по отношение на спорните имоти след реституирането им, материалните условия на закона за възстановяването им в полза на ищците са били налице. Отхвърлен е, предвид липсата на придобивно основание, довода за наличие на кооперативна съсобственост в полза на ЦКС спрямо незастроената част от терена след 1973 г. Решението е правилно и законосъобразно. В настоящия правен спор единствено ищците се легитимират като собственици на процесния имот, реституционния закон е намерил приложение по съответния ред и крайния извод на въззивния съд по обжалваното решение следва да бъде споделен. Пернишки окръжен съд обосновано е приел, че ответното дружество не е придобило от собственик и заема имота на основание, което не може да бъде противопоставено на ищците, като следва да предаде владението. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно отказан косвен съдебен контрол върху положително приключилата реституция . При прилагането на реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е от значение и усвоения при изграждането сградата терен като прилежаща част, във връзка с реализирането на конкретно мероприятие. Приетата по делото техническа експертиза е изяснила релевантните за изхода на спора обстоятелства в тази насока. Теренът, предмет на иска, не се явява нормативно принадлежащ спрямо изградената и стопанисваната от бившето ДСО "Б" сграда, не е бил и преотреждан след реконструкция на стара сграда и присторяване на склад през 1968 г. Строежът е без строително разрешение и документация. Застрояване е реализирано в една част, вместо предвидения по ЗПИНМ към 1962 г. цех за производство, какъвто не е изграден и не съществува, е построен склад. Поради това и в свободната част теренът не е функционално свързан със сградите - складова база, което е позволило частична реституция на отчужденото. С Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. ОСГК се даде принципен отговор, съобразен от въззивния съд за хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот, респ. имот, във който сградите са съборени след отчуждаването му. Касае за фактически незапочнало строителство по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ включително тогава, когато застроителното мероприятие е реализирано в обем, различен или по-малък от отреждането за него. След отчуждаването на дворни места през 1962 г. е налице реализиран склад, а не производствена сграда - цех във връзка с разширение на завод . Незастроената част от терена, която не е усвоена или преотреждана, позволява обособяване на самостоятелни дворищно регулационни парцели, същите са и нанесени по съответния ред след реституцията. Преценката в какъв обем следва или не следва да се отмени отчуждаването по благоустройствения закон принадлежи на администрацията и доколкото материалните условия на закона са спазени при издаване на съответния акт, гражданският съд следва да зачете тази преценка. Касае се за стабилен административен акт и не е установено основание, поради което да не бъдат зачетени последиците от реституцията в настоящия спор. Тезата на касатора за нищожност на решението, легитимирало ищците по реституция, се основава на поддържаното в хода на делото възражение, че след отчуждаването и реализирано застрояване (за което няма данни да е съответно на предвиждането ), през 1973 г., имотът е преминал в собственост на ЦКС по силата на Постановление на МС № 61 от 13.11.1973 г., като е престанал да бъде държавна собственост, съответно не е подлежал на реституция . До това се свежда и оплакването за незаконосъобразност на постановеното решение. Този довод е несъстоятелен и на него е отговорено . Правното действие, което чл. 34 на Постановление № 61 от 13.11.1973 г. на МС (ДВ, бр. 101/1973 г.) е произвело по отношение на прехвърлените активи на бившето ДОС "Б" към ЦКС, не е в сферата на собствеността и няма отношение към предпоставките за реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Касае се за управленско разпореждане по стопанисване и предоставяне на оперативно ползване на държавна социалистическа собственост, а не до прехвърляне на вещни права, каквото отчуждаване законът тогава не е допускал по силата на подобен подзаконов акт, т.е държавна собственост да премине в патримониума на кооперативна организация с разпоредителен акт на МС . Поради това и към момента на частичната отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е била реституирана бивша държавна, а не бивша кооперативна собственост. Следва да се добави, че приложимият в случая реституционен закон, за разлика от ЗВСОНИ, не повелява изрично подлежащата на реституция недвижимост да е в юридическия патримониум единствено на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, но това е следствие от условията му, предвид изискването мероприятието да не е реализирано. Поради това и материалните предпоставки по този закон се преценяват по административен ред, с оглед реализацията на целта на отчуждаването за всеки конкретен случай и предвид обстоятелството, че се касае за отчуждаване по благоустройствени закони или за други държавни нужди. Ето защо постановеното от първостепенния съд решение правилно е отменено при повторното разглеждане на делото във втора инстанция и Пернишки окръжен съд правилно е приложил материалния закон, съобразявайки предметните предели на косвения съдебен контрол. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна . Постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответниците в производството, в полза на И. Б. К. и В. Б. Великова общо сумата 100 лева, в полза на Б. А. Т., С. А. Р., Е. С. А., И. А. П. и П. И. Б. общо сумата 300 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.