Решение № 8014 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2018 г.
ВАСII отделение14.06.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 648 от 18 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 700/2017 г., по описа на Административен съд П. ОСЪЖДА Й. К. Ф. да заплати на О. П. сумата от 100, 00 лв. (сто лева), разноски за настоящата касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8014 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. К. Ф. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Г. П. срещу решение № 648 от 18 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 700/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 503 от 17 август 2017 г. на кмета на община П. В касационнита жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът - кметът на О. П., чрез пълномощника си юрисконсулт С. У. изразява становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК, а при условията на алтернативност - неоснователна. Моли за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационнита жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационнита жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано въз основа на жалба на Й. К. Ф. против заповед № 503 от 17 август 2017 г. на кмета на О. П., с която на осн. чл. 195, ал. 4 от ЗУТ му е наредено, в качеството на собственик на недвижим имот с идентификатор № 501.2877, с административен адрес, гр. П., ул. "В. Л." .№... да извърши необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на подпорния зид, находящ се в посочения имот, в 14-дневен срок, считано от влизане в сила на заповедта. За да отхвърли жалбата на Ферков, първоинстанционният съд е приел, че е налице влошено техническо състояние на строежа - ограден зид и е станал опасен за здравето и живота на хората, а при издаване на издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същата не е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, залегнал и в заповедта на кмета на О. П., а именно, че: оградният зид се намира в лошо техническо състояние, поради естествено износване или други обстоятелства (слягане на земните маси на прилежащия тротоар и улица, вследствие от налягането от движението на ППС) се е появило напукване на подпорната стена, като частично материалите, от които е изграден, са се отделили от свързващия разтвор и се е наклонил към поземления имот до 23 см в горния край, спрямо първоначално съществуващото предназначение - отстоянието до масивната жилищна сграда в имота на Ферков. Установил е, че процесния строеж е негоден да изпълнява функциите си. Изложеното сочи наличието на изискванията на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 1 от същия закон, за издаване на заповед и задължаване на собственика на сградата да извърши за своя сметка необходимите ремонтни и възстановителни дейности по поправяне и заздравяване на оградния зид. Правилните са изводите на административния съд за липсата на нарушения при издаване на административния акт, както и не наличието на нарушения на административнопроизводствените правила, включително и при спазване процедурата по чл. 196 от ЗУТ, поради което решението, предмет на настоящия инстанционен контрол не страда от релевираните отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че възражението на ответника по касация за недопустимост на предявеното оспорване с оглед изискванията, въведени в чл. 212 от АПК е неоснователно. Касационната жалба на Ферков отговаря, както по форма, така и по съдържание на условията, въведени от законодателя, с посочената разпоредба. Същата не съдържа бланкетно формулирани правни основания, а са формирани точни оплаквания, които са развити и в депозираната му молба до съда от 14 април 2018 г. Представеното писмено доказателство от касационния жалбоподател - писмо с изх. № ТСУ - 490 -
от 31 януари 2018 г. на кмета на О. П. до Й. Ф. не е относимо досежно спора, касаещ законосъобразността на оспорения администартивен акт пред Административен съд П., както и последващия касационен контрол на атакуваното съдебно решение, тъй като процесното писмо има информативен характер и е във връзка с развилата се кореспонденция между двете страни относно предприемане на фактически действия по поправянето и заздравяването на строежа. Същите действия следва да се осъществят в посочения 14-дневен срок, считан от влизане в сила на заповедта, т. е. след постановяване на настоящото окончателно решение. По отношение на искането на кмета на О. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на О. П., същото е основателно и следва да бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК, в размер на 100, 00 лв. (сто лева). Тази сума следва да се възложи в тежест на Й. К. Ф..