Решение № 3401 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2014 г.

Решение № 3401 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен против решение № 271 от 30.05.2014 г., постановено по адм. дело № 216/2014 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № РД-15-19/20.02.2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Венцислав Маринов Петранов на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички направени от него доводи и възражения и не са изложени мотиви, а оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението в оспорената част, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като получената от служителя най-ниска оценка за изпълнение на длъжността е определена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанционния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителят Петранов е оценяван за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., през който заема длъжността "старши експерт" в главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен. В края на периода оценяващият ръководител определя на служителя годишна оценка "неприемливо изпълнение" - най-ниската възможна за изпълнение на длъжността. Тази оценка е потвърдена и от контролиращия ръководител. При тези факти изводът на съдебния състав, че оценката на служителя е съставена в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА, е направен в съответствие с нормативната уредба. Правилно е преценено, че оценката не отразява обективно и безпристрастно изпълнението на длъжността от страна на държавния служител, поради което не може да обоснове издавеното на оспорената заповед. Съображенията на съдебния състав в този смисъл следва да бъдат допълнени и с констатации за други нарушения, допуснати на различни етапи от производството по атестиране. Процедурата по оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Това нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/ или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи констатации, които фактически не могат да бъдат проверени. Освен това годишната оценка е определена на база преценката на оценяващия ръководител, направена само за част от периода на оценяване, а именно месеците след междинната среща. Последната е проведена на 22.07.2013 г. и на нея е констатирано, че "целите на работния план се изпълняват", "оценяваният изпълнява задълженията си" и правилно прилага нормативните актове. Следователно в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от НУРОИСДА годишната оценка отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване и действително отработеното от служителя време. Това нарушение, както и допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Правилно е прието, че при тези нарушения изготвената обща оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - Плевен постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху убеждението и преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период. Ето защо касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 от АПК, като на страните са дадени конкретни указания в този смисъл (определение от 10.03.2014 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички представени и релевантни за изясняване на правния спор доказателства и на доводите на страните, а съдебният акт е мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените правни изводи. Доводите на административния орган, изложени в отговора на жалбата, свързани с професионалните умения на служителя са опит да се мотивира годишната оценка, което извън процедурата по оценяване е недопустимо, поради което правилно не се обсъдени от съда. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, още повече че конкретни нарушения в този смисъл не са посочени от касационния жалбоподател. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - Плевен е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производството Областна дирекция "Земеделие" - Плевен следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,