Решение № 5476 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 997/2019 г.

Решение № 5476 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 997/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Б. и от "Димон" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. А., чрез пълномощник адв. Г. Михов, срещу Решение № 1994 от 07.11.2018 г. по адм. д. № 2723/2018 г. по описа на Административен съд- Б., с което е отменено Решение № 1040-02-97/29.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Б. и потвърденото с него Разпореждане № 5104-02-86/24.07.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Б., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-02-72/23.06.2017 г. на ТП на НОИ – Б. от осигурителя "Димон" ЕООД, станала с О. Ковачев на 19.06.2017 г., не се приема за трудова. С решението е върната преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Б. за ново произнасяне по същество в рамките на законоустановения срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдено ТП на НОИ – Б. да заплати на О. Ковачев направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение за адвокат, общо в размер на 310, 00 /триста и десет/ лева. И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбите се излагат сходни съображения, според които съдът е неправилно е достигнал до извода, че злополуката, настъпила с О. Ковачев е трудова. В двете касационни жалби са изложени подробни съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на чл. 55, ал. 1 от КСО, като касаторите молят съдебното решение да бъде отменено. И по двете касационни жалби не се претендират съдебни разноски. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Б. са изразени доводи, че съгласно длъжностната характеристика, Ковачев не е имал задължението да помага в дейността на наемателите на "Димон" ЕООД и в тази връзка не са му давани указания от И. Чолаков-пълномощник на управителя. Твърди се, че не е доказано, че травматичното увреждане е настъпило съгласно задълженията му по длъжностна характеристика или друга възложена от работодателя работа. Изложени са съждения, че увреждането на здравето на О. Ковачев не е станало при възлагане на работа от осигурителя, то не е във връзка или по повод на извършваната работа, като и при работа, извършвана в интерес на предприятието. Посочва се, че увреждането е станало в резултат на извършване от пострадалия на работа на територията и в интерес на "Стратеджия" ЕООД, което не е осигурител на Ковачев. В касационната жалба на "Димон" ЕООД са изложени твърдения, че решението е издадено при вътрешно противоречие на мотивите, че няма наличие на функционална връзка между работата на Ковачев и настъпилите увреждания. Развиват се съображения, че пострадалият няма каквито и да било задължения, свързани с товаро-разтоварни дейности на наематели в обекта, още по-малко има задължения, свързани с извършване на дейност по направляване на мотокар, собственост на наемател, извършващ товаро-разтоварни дейности. Твърди се още, че задължението за наблюдение на МПС-тата съществува само при влизането и излизането им от базата, а не цели проследяването на движението им вътре в базата. Изразено е мнение, че увредата действително е възникнала по време на работа, но не във връзка с извършената работа, каквото е изискването на чл. 55, ал. 1 от КСО. Ответникът, явяващ се и касатор – директорът на ТП на НОИ- Б., редовно уведомен в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответникът, също явяващ се и касатор – "Димон" ЕООД, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че О. Ковачев, считано от 20.05.2015 г., е бил в трудово правоотношение с "Димон" ООД, ЕИК *********, като е заемал длъжността "пазач", съгласно справка от регистъра на НОИ. На 22.06.2017 г. работодателят "Димон" ЕООД подал до ТП на НОИ-Б. декларация за трудова злополука с вх. № 5101-02-92 от 23.06.2017 г., съгласно която О. Ковачев, на 19.06.2017 г. за времето от 7. 00 до 19. 00 часа, бил на работа в предприятието на дружеството в гр. А.- Индустриална зона и в 10. 30 часа на товарна рампа към склад, представляваща негово случайно работно място, с него се случила злополука. Видът на работата му била да охранява административни, производствени, складови, други сгради, помещения, дворни площи и имущество. В този времеви отрязък, премествана с мотокар машина излязла от равновесие и застъпила левия крак на О. Ковачев. Пострадалият наблюдавал процес на товаро-разтоварни дейности и дейности по преместване на машини с мотокар. Този процес бил извършван от дружество, различно от работодателя, като разтоварваните машини не били негова собственост. За извършваната дейност не се изисквала правоспособност. Злополуката е квалифицирана по чл. 55, ал. 1 от КСО. Видът на уврежданията бил: счупени костици на левия крак, увредените части на тялото – ляв крак, ходило, пръсти, а последиците- временна нетрудоспособност. За свидетел на злополуката било посочено лицето Р. В. В., управлявало мотокара. Към декларацията е приложено писмено обяснение от Витанов, както и изготвен от осигурителя "Димон" ЕООД протокол за трудова злополука, във връзка с проведено разследване по чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, в които са отразени описаните в декларацията за трудова злополука факти. По преписката са приложени болничен лист и епикриза, издадени на Ковачев от МБАЛ "Б." АД, Ортопедична клиника, с диагноза: луксацио аперта арт. тало-круралис синистри травматикум. конквасацио аперта педис синистри. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО и въз основа на декларацията за трудова злополука било издадено Разпореждане № 5104-02-76/05.07.2017 г. от длъжностно лице при ТП на НОИ- Б., с което е прието, че декларираната на 23.06.2017 г. злополука с О. Ковачев се приема за "трудова злополука" по чл. 55, ал. 1 от КСО. Това разпореждане е оспорено по административен ред с жалба, подадена от "Димон" ЕООД. В същата се твърди, че по време на инцидента пострадалият Ковачев е престирал труд по трудово правоотношение с дружеството и е претърпял описаното по-горе увреждане на здравето, но то не е настъпило при и по повод извършваната работа. След като разгледал подадената жалба, директорът на ТП на НОИ -Б. издал Решение № 1040-02-86/10.08.2017 г., с което отменил Разпореждане № 5104-02-76/05.07.2017 г. и върнал преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за предприемане на действия по компетентност. Горестоящият административен орган счел, че неправилно длъжностното лице е извършило преценка да не открива производство по разследване на злополуката по чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ. Предвид липсата на разследване е направен извод, че разпореждането е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради което не може да се извърши проверка на законосъобразността му. Посочена е нуждата от извършване на разследване, тъй като чрез него ще се изяснят релевантните факти относно характера, причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, които следва да се отразят в протокол по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. С. З. № 1015-02-72/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Б., издадена на основание чл. 58 от КСО, било наредено да се извърши разследване на злополуката. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № 5103-02-15/16.07.2018 г., в който заключението било, че увреждането на О. Ковачев не е получено във връзка или по повод на извършената от него работа, като не може да се приеме, че е в интерес на предприятието, в което работи. Ковачев подал възражение срещу тези констатации. След извършената служебна проверка на обстоятелствата във връзка с инцидента и на основание съставения протокол от комисията, било издадено Разпореждане № 5101-02-86/24.07.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Б., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-02-72/23.06.2017 г. на ТП на НОИ – Б., от осигурителя "Димон" ЕООД, станала с О. Ковачев на 19.06.2017 г., не се приема за трудова. В законоустановения срок разпореждането било обжалвано от Ковачев по административен ред пред горестоящия орган – директор на ТП на НОИ- гр. Б.. С Решение № 1040-02-97/29.08.2018 г., директорът на ТП на НОИ – Б. потвърдил Разпореждане № 5101-02-86/24.07.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Б.. Н. от постановеното решение, О. Ковачев го оспорил пред Административен съд – Б.. Р. на Административен съд- Б. е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационните жалби основания по чл. 209 от АПК. П. А. съд Б. е отменил решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ- Б., с които не е приета за "трудова" станалата злополука. Настоящият касационен състав споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи. Правилно първоинстанционния съд е определил в решението си, че спорът в случая е относно наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане и изпълняваната работа от страна на пострадалия, а именно: дали настъпилото увреждане е станало през време и във връзка или по повод на извършваната от него работа или при извършване на работа в интерес на фирмата- работодател. Разпореждането не е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка трудова злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 КСО е проведено разследване, което е следвало да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл. 9, ал. 1 от тази наредба, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието е издало разпореждане за неприемане на злополуката за "трудова". С решение на директора на ТП на НОИ- Б. е потвърдено като законосъобразно разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е прието, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При тълкуването и прилагането на материалния закон в процесното разпореждане, касационният състав не споделя изложените мотиви в решението на директора на ТП на НОИ- Б., а споделя тези, изложени в решението на Административен съд- Б.. П. извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, се констатира нарушение на материалния закон при издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО. Според определението в чл. 55, ал. 1 от КСО, "трудова злополука" е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото, обясненията и показанията на свидетелите, от длъжностната характеристика, част от протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1-3 от КСО. Инцидентът с лицето е настъпил при и по повод на извършване на работа за работодателя- "Димон" ЕООД, във връзка с изпълнение на трудовите задължения на пострадалия като пазач, а именно- да охранява определения му обект, да го обхожда и да наблюдава влизащите и излизащите в обекта моторни превозни средства, при и по повод извършваната работа за касатора – охрана на обекта. Установява се безспорно и категорично наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от О. Ковачев работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност. От доказателствата по делото става ясно, че лицето е било на работа, на работното си място – в склад, собственост на работодателя му "Димон" ЕООД, с наемател "Стратеджия" ЕООД- гр. Н., като злополуката, причинила увреждането му, е настъпила в процеса на работата му по охрана на склада. От представената и приета по делото длъжностна характеристика на длъжността "пазач" на фирма "Димон" ЕООД, безпротиворечиво се установяват основните задължения и отговорности на пазача. Основните задължения включват задълженията му да охранява определените му обекти, съобразно плана за охрана, да следва указанията, дадени от управителя на дружеството, да изпълнява и допълнителни задължения, възложени му от управителя на дружеството. Сред основните отговорности са тези по опазване на живота и здравето на работещите в обекта лица, материална отговорност във връзка с опазване на повереното му имущество и имуществото в охранявания обект. Неоснователни са изложените в касационната жалба на "Димон" ЕООД твърдения, че пострадалият няма каквито и да било задължения, свързани с товаро-разтоварни дейности на наематели в обекта, още по-малко, че има задължения, свързани с извършване на дейност по направляване на мотокар на наемателя, извършващ товаро-разтоварни дейности. Неправилни са и доводите, че дори пазачът да е имал задължение да наблюдава товаро-разтоварните дейности на наемателите, увреждането не е вследствие на дейност по наблюдение на този процес, а е вследствие на направляването на мотокара. Достатъчни и категорични са събраните доказателства по делото, че по време на злополуката О. Ковечев е изпълнявал възложени, съобразно длъжностната му характеристика, задължения: осъществяване на контрол над външни лица, които извършват на територията на охранявания от него обект товаро-разтоварни дейности. В деня на злополуката той е охранявал и опазвал имуществото на работодателя, като е съблюдавал да не се допускат кражби и повреди. Освен това, една от основните му отговорности е: опазване живота и здравето на работещите в обекта лица. Лицето, управлявало мотокара- Р. Витанов, е именно такова лице- той осъществява работа на обекта, собственост на осигурителя "Димон" ЕООД, извършвайки товаро-разтоварни дейности. Изпълнявайки молбата на Витанов да направлява карания от него мотокар, Ковачев не е извършвал дейност извън посочената в длъжностната му характеристика или необичайна за неговите задължения, а обратното- подпомагал е работника с цел осигуряване безопасност на здравето и опазване на живота му. Направлявайки МПС- то, управлявано от Витанов, той е изпълнявал и друго свое задължение- опазване на повереното му имущество и имуществото в охранявания обект, за което носи и материална отговорност, видно от длъжностната характеристика. Предприетите от него действия по направляване на мотокара са в интерес на работодателя, тъй като именно интерес на работодателя е, при товаро-разтоварни дейности, да се съхранят здравето и живота на работниците в склада, от една страна, а от друга- да се опази самата складова база и имуществото в нея. При маневрирането на мотокара съществува потенциална опасност да се увреди и имущество, и здравето или живота на работещите на обекта. Оттук и изводът, че действията на О. Ковачев, независимо дали са предприети по негова инициатива, по молба на Р. Витанов или по разпореждане на работодателя, са в интерес на предприятието и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането, като пряко следствие на извършваната работа, което е и третият елемент от фактическия състав на трудовата злополука. С оглед на гореизложеното, неоснователни са твърденията, изложени в жалбата на директора на ТП на НОИ – Б., че не е доказано, че травматичното увреждане е настъпило съгласно задълженията му по длъжностна характеристика или друга, възложена от работодателя работа, както и че увреждането на здравето на О. Ковачев не е станало при възлагане на работа от осигурителя, като и при работа, извършвана в интерес на предприятието. Даването на инструкции по направляване на мотокара, както бе вече подчертано, не води до извод, че увреждането е станало в резултат на извършване на работа на територията и в интерес на "Стратеджия" ЕООД, което не е осигурител на Ковачев. Извършената дейност в това отношение, по повод молбата на Р. Витанов, не променя обстоятелството, че Ковачев се е намирал на мястото на злополуката, за да изпълнява задълженията си по охрана и обхождане на склада, който, макар и нает от "Стратеджия" ЕООД, безспорно е собственост на осигурителя "Димон" ЕООД. Ако не е следвало да охранява склада и да го обхожда, да следи за опазване на имуществото, здравето и живота на работещите в обекта лица, пострадалият Ковачев е можел да се намира на място, различно от мястото на злополуката. Обстоятелството, че е навлязъл в опасната товаро-разтоварна зона, не променя направеното заключение за трудовия характер на злополуката. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая такива обстоятелства в производството не са установени. Представените доказателства не дават основание за различен извод, тъй като не установяват пострадалия да е съзнавал и да е искал и целял настъпването на вредоносния резултат. С оглед на изложеното, предпоставките, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО са налице. Увреждането на Ковачев е настъпило по време на работа и на работното място, като от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва, че той е изпълнявал задълженията си съобразно длъжностната характеристика, при възлагане на работа от осигурителя, а увреждането на здравето е станало през време и във връзка, както и по повод на извършваната работа, в интерес на предприятието. Безспорно е доказано наличие на функционална връзка между работата на Ковачев и настъпилите увреждания. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи. Предвид изложеното, решението на Административен съд- Б. следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед на липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника по касационните жалби, направено от процесуалния му представител, да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, като директорът на ТП на НОИ- Б. и "Димон" ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на О. Ковачев сумата от по 200 (двеста) лева за всеки един от тях. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК