Решение № 10768 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на З. Б. С., подадено чрез пълномощника адв. Шаркова, за отмяна на влязло в сила Определение № 86/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12476/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила Определение № 39546/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 12353/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Искането за отмяна е обосновано с наличие на нови обстоятелства, несъответствие между актът, чиято отмяна се иска, и други идентични дела, както и лишаване от право на защита и възможност за участие, представляващи предвидените в чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК основания. По отношение на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, в искането се сочи, наличие на влезли в сила съдебни актове след постановяване на определението, спрямо останалите съсобственици, в които е прието, че е налице мълчалив отказ на органа. За да обоснове наличие на обстоятелството по чл. 239, т. 5 АПК, искателят твърди, че съдебният акт е необоснован, като липсата на разглеждане на спора по същество е довело до лишаване възможност С. да реализира правото си на защита. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът – Областен управител на Област София, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Предмет на искането за отмяна е Определение № 86/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12476/2025 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е оставено в сила Определение № 39546/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 12353/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 28310/14.11.2025 г., подадена от С., против мълчалив отказ от 31.10.2025 г. на Облстния управител на Област София по подадена от лицето молба – заявление вх. № ОА23-7644/21.10.2025 г., и производството по делото е прекратено. Административният съд е приел, че към момента на подаване на сезиращата жалба не е бил формиран мълчалив отказ на административния орган, тъй като не е бил изтекъл срокът за произнасяне. Отделно, преди образуване на съдебното производство, на С. е било издадено заявеното удостоверение. При тези фактически установявания, съдът е приел, че жалбата на лицето е недопустима поради липса на предмет и правен интерес. С Определение № 86/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12476/2025 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, съдът е изложил доводи, че са налице основанията за оставяне без разглеждане и прекратяване на делото съгласно чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, като е потвърдил първоинстанционното определение. Неоснователно в искането за отмяна се твърди, че са налице основанията за отмяна на акта, предвидени в чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, доколкото по отношение на идентични дела, заведени от съсобственици на искателя, има съдебни актове в друг смисъл, постановени след определението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Производството по чл. 237 вр. с чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение при наличие на посочени от разпоредбата хипотези - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Има се предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. „Нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. „Нови доказателства“ по смисъла на нормата са писмените доказателства за новооткрити факти, както и документи за такива факти, които са твърдяни в хода на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата им, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи на съда при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на дължима грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, по реда на извънинстанционния съдебен контрол подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Тълкуването на нормата води до извод, че за да е налице това основание за отмяна, законът изисква да има пълно съвпадение в обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо между двата съдебни акта. В конкретния случай искателят не се е позовал и не е представил доказателства, обосноваващи наличието на предвидените в чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК хипотези. Сочените определения на АССГ и ВАС, с които впрочем подадените жалби също са оставени без разглеждане поради отпаднал правен интерес, не представляват нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, тъй като в случая те не представляват доказателствени средства, с помощта на които се установяват факти, релевантни за спорното право. Посочените съдебни актове са неотносими спрямо възможността за различно разрешаване на правния спор, каквато преценка се изисква във връзка с приложението на чл. 239, т. 1 АПК. Същевременно не се установява твърдяната от искателя идентичност в предмета на правния спор между съдебното определение, чиято отмяна се иска, и останалите актове. Това е така, тъй като страни по посочените дела са били други лица и са оспорени различни административни актове. Както вече бе посочено, противоречие между два съдебни акта ще има, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет, който разрешават по различен начин, а данните по делото ясно сочат липсата на такава идентичност. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК: В разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото, като са предвидени няколко хипотези за отмяна: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана; 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между отделните хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото ѝ на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случай не е изпълнена нито една от регламентираните хипотези, а и не се твърди съдът да е допуснал нарушение, довело до лишаване страната от фактическата възможност да вземе участие лично или чрез надлежен представител при разглеждане на делото. Напротив – С. е реализирала правото си на защита и участие в съдебното производство, като е била представлявана от адвокат и пред двете съдебни инстанции. Изложените съображения по същество, както и за липса на мотиви на съдебния акт, са ирелевантни спрямо предмета на настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне. С оглед изложеното, не са налице предпоставките, визирани в чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК, поради което искането на лицето за отмяна на Определение № 86/06.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12476/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,