Решение № 2955 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Международен колеж ООД, ЕИК 124596702, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. България 3, чрез процесуалните представители адв. А. Томов и адв. М. Томова, срещу Решение 1471/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 76/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните съображения на административния съд и счита крайното заключение по същество за противоречащо на изискванията на чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП). Твърди че е налице недопустимо смесване между категориите предприятие партньор и свързано предприятие по смисъла на относимата разпоредба, а направеното тълкуване от актосъставителя в тази насока е възприето безкритично от съда. Оплакванията са аргументирани подробно в касационната жалба. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане или административният акт да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък на разноските. Ответникът - началник сектор Проверки в ТД на НАП Варна, не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Становище за неоснователността ѝ изразява юрк. С. Митева в писмени бележки по същество. Отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено и в полза на ТД на НАП Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Добрич е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFОР002-2.095-0332/22.01.2024 г., издаден от началник-сектор Проверки , с който на основание чл. 166 ДОПК вр. чл.26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 23 март 2020 г. за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) и Заповед ЗЦУ-2294/03.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, са установени неправомерно получени средства от Международен колеж ООД в размер на 33 955,96 лв. и законни лихви в размер на 10 461,68 лв. Първоинстанционният съд е приел жалбата срещу АУПДВ за допустима и неоснователна по същество. Фактическите установявания в решението се изчерпват с издадената Заповед З-ЦУ-2294/03.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за възлагане на проверки на лица, засегнати от временните противоепидемични мерки и получили безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014-2020 по процедури BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки , BG16RFOP002-2.097 Представяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.101 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II . От допълнително представеното от процесуалния представител на ответника Приложение 1 към заповедта е видно, че Международен колеж ООД фигурира в списъка под 14. След извършената проверка по отношение валидността на АУПДВ съдът е потвърдил издаването му от компетентен по материя и място административен орган, в писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Като неоснователно е отхвърлено възражението на жалбоподателя за липса на ясни мотиви и анализ на фактите, довели до издаването на акта. От правна страна административният съд е приел за безспорни обстоятелствата по преустановяването на дейността на дружеството-бенефициер (неточно посочено като бенефициент) по смисъла на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП и получаването на безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 33 955,96 лв. Отбелязал е констатациите в хода на административното производство, че Международен колеж ООД притежава 58,62 % от акциите и е свързано предприятие с ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД. Притежател на 41,28 % от акциите на това АД е Община Добрич, явяваща се предприятие партньор по смисъла на ЗМСП. Съгласно мотивите, като последица от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМСП общината е свързано предприятие с жалбоподателя . Броят на жителите и размерът на бюджета ѝ за 2020 г. не допускат прилагане на изключението на чл. 4, ал. 4, т. 6 ЗМСП за независимо предприятие спрямо ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 9 ЗМСП е потвърдил извода на административния орган, че дружеството-жалбоподател няма статут на микро, малко и средно предприятие и следователно неправомерно изплатените му суми за безвъзмездна финансова помощ подлежат на връщане. Така постановеното решение на Административен съд Добрич е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано с оглед на фактическата обстановка и доказателствата по делото. Основателно е оплакването на касатора, че решаващият съд е възприел грешно фактическата обстановка и не е обсъдил събраните доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Изложените мотиви по същество са кратки, правно неиздържани и неясни. Спазването на изискването чл. 172а, ал. 2 АПК за наличие на мотиви по спорните въпроси, в които да са посочени становищата на страните, фактите и правните изводи на съда, не може да се приеме за изпълнено само с повърхностно засягане на предмета на делото. Същото се отнася за безкритичното споделяне на становището на органа по приходите и липсата на самостоятелни изводи, обосноваващи надлежно крайното заключение за правилност и законосъобразност на процесния АУПДВ. Между страните по делото не е налице спор по релевантните факти, довели до издаването на АУПДВ, а по тълкуването и приложението на относимите разпоредби от ЗМСП. През проверявания период Международен колеж ООД притежава 58,62 %, а Община Добрич - 41,28 % от капитала на ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД. Наред с това, в хода на административното производство е констатирано, че участие в последното имат ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА Сдружение, ЕИК 124035007 0,06 % от акциите, ЕОС-Холдинг ООД, ЕИК 124042980 0,03 % от акциите и М. ООД, ЕИК 040069584 0,01 % от акциите. Критериите за определяне на малките и средните предприятия са регламентирани в трите алинеи на чл. 3 ЗМСП и те са средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМСП, при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Предприятия партньори, според чл. 4, ал. 3 ЗМСП, са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП урежда четири хипотези, при които предприятията се считат свързани. Съгласно чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП предприятията са свързани, когато едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. В случая не се спори, че дружеството-бенефициер покрива критериите на чл. 3 ЗМСП. Основните причини за установяване на подлежащото на възстановяване публично вземане са изводите на стр. 6 и стр. 8 от АУПДВ. Според първия от тях, ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД не отговаря на изискванията за МСП поради участие в капитала му на орган на публичната власт с процент, надвишаващ 25 % съгласно чл. 4, ал. 9 ЗМСП. Тъй като Община Добрич е партньор на свързаното предприятие ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД, то общината също участва при определяне категорията на кандидата по силата на чл. 4, ал. 7 ЗМСП. Според втория от тях, изхождайки от квалификацията на ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД като голямо предприятие , то и предприятията, с които дружеството е свързано (и по-конкретно МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ) също не могат да бъдат определени като МСП, малко дружество със средна капитализация или дружество със средна пазарна капитализация. На първо място, разпоредбата на чл. 4, ал. 9 ЗМСП не е достатъчно конкретна, тъй като законодателят не е предвидил какво се включва в понятието държавен орган по смисъла на този закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за местното управление и местната администрация (ЗМСМА), общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. По силата на чл. 14 от същия закон, общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Не е ясно по силата на коя законова разпоредба с процесния АУПДВ община Добрич е квалифицирана като държавен орган. На второ място, логическата конструкция в процесния АУПДВ, че след като ЦЕНТЪР ЗА БИЗНЕС И КУЛТУРА АД следва да бъде определено като голямо предприятие , то и предприятията, с които дружеството е свързано (и по-конкретно МЕЖДУНАРОДЕН КОЛЕЖ) също не могат да бъдат определени като МСП, също не е подкрепена с нормативно основание, поради което е незаконосъбразна. Нормите на чл. 4, ал. 7 във вр. с ал. 5, т. 1 и ал. 9 ЗМСП въвеждат изключения от основното правило и е неправилно същите да се тълкуват разширително, както и да бъдат създавани произволни логически конструкции на тази база. Отсъствието на правни съображения в първоинстанционното решение по този въпрос разкрива съществен порок във волята на съда, който следва да бъде отстранен от касационната инстанция. В обобщение, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да отмени процесния АУПДВ BG16RFОР002-2.095-0332/22.01.2024 г. Предвид така приетото от касационната инстанция, Решение 1471/22.07.2024 г. на Административен съд Добрич следва да бъде отменено като неправилно и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 9 405,34 лв., от които за производството пред Административен съд - Добрич общо 4 550 лв., включващи държавна такса в размер на 50 лв. и платено адвокатско възнаграждение по банков път в размер на 4 500 лв., а за настоящото производство държавна такса в размер на 355,34 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,