Решение № 2694 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2019 г.

Решение № 2694 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Кьос от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Римпева, против решение № 2112 от 12.12.2018 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 482/2018 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че не е нарушил сключения договор за отпускане на финансова помощ, тъй като е изпълнил задължението си за извършване на инвестиция от минимум 5000 евро, закупувайки на 30.11.2012 г. МПС на стойност от 10000 лв. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че датата на придобиване на собствеността върху МПС е тази на извършеното по банков път плащане. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда и решението на административния орган за налагане на финансова корекция. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Д. Христова, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според участващия по делото прокурор касаторът не сочи фактически и правни основания, налагащи промяна извода на съда, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. Кьос за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2112 от 12.12.2018 г. е отхвърлена жалбата на М. Кьос против Решение № 01/112/07974/3/01/04/01 от 25.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Благоевград за налагане на финансова корекция в размер на 48892, 00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като дължимата сума е в размер на 24 446. 00 лева (първото плащане) и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на Държавен Фонд "Земеделие"- Благоевград сумата в размер 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Благоевград е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че жалбоподателят действително е инвестирал по-малко от левовата равностойност на 5000 евро за закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства), което е в противоречие с изискването на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 14, ал. 2, т. 1 от приложимата Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че М. Кьос в качеството си на ползвател по мярката е представил доказателства за закупуване на товарен автомобил на стойност 10000 лева, но приложеният договор за покупко-продажба на МПС е без изискващата се нотариална заверка на подписите. Съдът е посочил, че видно от заявлението за първоначална регистрация на МПС, ползвателят собственоръчно е попълнил декларация приложение № 2, с която последния е декларирал, че е закупил автомобила на дата 10.08.2012 г. от Германия, което е преди датата на кандидатстването му по мярката. Първоинстанционният съд е приел още, че от приложения по делото договор за покупко – продажба на хладилен шкаф за сумата от 100 лева, се установява, че стойността му е заплатена в брой, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. при изчисляване на стойността на инвестициите за закупуване на движими дълготрайни материални активи от органа е приспадната и тази сума, като разходи за плащане, което не е извършено по банков път. Оттук съдът извел заключение, че ползвателят не е изпълнил основните дейности и цели, залегнали в бизнес плана и липсва доказана инвестиция за закупуване на движими дълготрайни материални активи в размер не по-малко от левовата равностойност на 5000 евро. При това положение е счетено, че след като не са изпълнени всички инвестиции и основни дейности по бизнес плана, то законосъобразно, на основание т. 4. 4, б. "а", във връзка с т. 3. 1 от Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., ДФ "Земеделие" отказва да извърши второ плащане и изисква връщане на изплатените суми заедно със законните лихви към тях. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че с процесният административен акт незаконосъобразно е отказано второ плащане по сключения от него Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. Първостепенният съд точно е констатирал, че атакуваното от земеделския производител решение за налагане на финансова корекция съдържа конкретно посочени и относими фактически и правни основания - отказва се изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор 01/112/07974 от 14.11.2012 г. и е посочено, че на основание т. 4. 4, б. "а", във връзка с т. 3. 1 от Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. и чл. 14, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 26б, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. и подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА. Административният орган ясно е посочил, че не е доказано изпълнение на поетите с договора задължения за инвестиция за закупуване на движими дълготрайни материални активи в размер не по-малко от левовата равностойност на 5000 евро. Първоинстанционният съд вярно е преценил, че товарния автомобил е бил закупен преди кандидатстването за подпомагане, което е видно от попълнената от самия жалбоподател декларация при първоначалната регистрация на МПС с дата 10.08.2012 г., поради което и не е изпълнено условието за целево разходване на помощта. Съдът правилно е преценил, че изискуемата инвестиция в случая не е доказана, въпреки констатираните нередовности от административния орган с уведомително писмо изх. № 01-013-6500/421 от 16.03.2017 г. по заявката за второ плащане и дадените му указания за отстраняването им в 10-дневен срок. Следва да се отбележи, че последното е съобразено и с изискванията на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, според които норми прехвърлянето на собствеността на автомобили и ремаркета следва да се извърши с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Представената от касатора нотариално заверена декларация от продавача И. Томев е със заверка само на подписа на последния от дата 24.03.2017 г., тоест е извършена последваща заверка от нотариус почти 5 години след датата на продажба на товарното МПС и то не двата подписа и не на писмения договор. При тези данни първоинстанционният съд е извел обоснован извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, тъй като в първоинстанционния процес категорично е доказано, че ползвателят не е изпълнил договорените задължения, а именно да инвестира не по-малко от левовата равностойност на 5000 евро за закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства). От страна на касатора е допуснато нарушаване на т. 4. 4, б. "а", във връзка с т. 3. 1 от Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. и и чл. 14, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 26б, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г., тъй като ползвателят на помощта не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана – закупуване на микробус и метален шкаф за препарати – таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи от приложение № 1 към Договор № 01/112/07974 от 14.11.2012 г. При констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията по договора законосъобразно в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 е отказано изплащане на финансовата помощ по второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договора По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,