Решение № 7794 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2020 г.

Решение № 7794 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД – гр. С., подадена чрез юрк. А. П., срещу решение № 600/03.02.2020 г., на Административен съд – С.-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 13705/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 438/15.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е допусната изисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителният размер на публичните задължения. Алтернативно, касаторът счита, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуалния си представител Н. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – С.-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 438/15.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. С. е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 40 480,72 лева и лихва – 6 679,85 лева за периода от 01.04.2018 г. до 15.11.2019 г., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. По делото е установено от фактическа страна, че "Напоителни системи" ЕАД – гр. С. е било титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 003531/16.02.2005 г., изменено с решение № 274/16.07.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Дружеството е подало декларация по чл. 194б от ЗВ на 31.01.2018 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., в която е декларирало отнет годишен воден обем от ЗЗ 733 930 куб. м., изчислен по измервателно устройство – водомерна рейка и коефициент 0. 7 при напояване, когато отнетият обем вода е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление. На 15.05.2018 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол № СЛ 225, от който е установено, че таксата за иззето водно количество за процесния период е изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и е в размер на 40 480,72 лева. С уведомително писмо дружеството е поканено да заплати доброволно дължимата такса. След като не е заплатило доброволно дължимата такса за водовземане, от страна на административния орган е образувана процедура по принудително събиране, и е издаден процесният АУПДВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество справка за иззетите водни количества и декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. Дружеството е уведомено за започване на административното производство заедно с връчената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесната 2017 г. съгласно приложимата Тарифа. Изложени са мотиви, че е спазена законовата процедура, тъй като задължението е определено след проверка на подадената декларация от дружеството, в която е деклариран изразходвания обем вода за процесния период. Крайният извод на съда е, че установената в акта такса е дължима и правилно определена по размер. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С протоколно определение от с. з. на 16.01.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на "Напоителни системи" ЕАД за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с аргумента, че оспореният административен акт не е съставен за несъответствие в декларацията на жалбоподателя. Така изложеното съображение е относимо към първия поставен въпрос в молбата на дружеството, не и към втория въпрос, който макар и непрецизно формулиран, се отнася до проверка на размера на установеното задължение и съответствието му с данните от декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. По отношение на таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВ предвижда, че се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117 а. За процесния период на 2017 г. е действаща Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за периода на 2017 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. ("Тарифата"). По силата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ информация за изчисление на таксата се предоставя ежегодно до 31. 01. на следващата година от титулярите на разрешителни по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. В случая "Напоителни системи" ЕАД е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите на 31.01.2018 г. В декларацията освен целта на водовземането – напояване, единичния размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0,0012 лева/куб. м и отнетият годишен воден обем – ЗЗ 733 930 куб. м. по измервателно устройство – водомерна рейка, дружеството е посочило и друго обстоятелство във връзка с изчисляване размера на таксата: коефициент 0. 7 "при напояване – отнетият обем вода е по-малък от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури". В този случай съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата единичният размер на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" се умножава по 0, 7. При постановяване на обжалваното решение, съдът в мотивите си е описал обстоятелствата, посочени от Напоителни системи ЕАД в декларацията по чл. 194б, ал. 1 от 31.02.2018 г., в това число и данните за приложение на коефициент от 0, 7. Правилно е приел, че страните не спорят по отнетото количество водни маси през 2017 г., но не е извършил проверка по отношение второто кумулативно условие по чл. 194, ал. 2 ЗВ - съответствието на таксата с нормите на водопотребление съгласно Наредбата за нормите на водопотребление. Преценката за спазването на материалния закон изисква проверка за начина на изчисляване на таксата според данните от декларацията на дружеството. Доказателственото искане на жалбоподателя касае изясняване това обстоятелство, тъй като видно от мотивите на оспорения АУПДВ определеният размер на публичното задължение - 40 480, 72 лева е изчислен въз основа на отнетия воден обем от ЗЗ 733 930 куб. м. х единична цена от 0. 0012 лева/куб. м т. е без да е приложен декларираният коефициент 0. 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на факт, релевантен за размера на таксата. Решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени и предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка за съответствието на определената в оспорания АУПДВ такса с изискванията на чл. 194, ал. 2 ЗВ и по конкретно за приложимост на коефициент 0, 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, като назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури. По разноските за настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,