Решение № 12574 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2009 г.

Решение № 12574 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Денков Желязков от гр. Свиленград чрез пълномощника му адв. Гочев срещу решение № 231 от 29.12.2008 год. по адм. дело № 249/2008 год. на Административен съд Хасково. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Претендира и направените разноски пред двете инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - Хасково, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като от събраните по делото доказателства не се опровергават фактите, послужили като основание за издаване на процесната заповед. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд Хасково е оставил без уважение като неоснователно оспорването на Иван Желязков срещу заповед № 599/01.04.2008 год. на директора на ОДП - Хасково, с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 год.) на същия му е приложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на Република България" до настъпване на реабилитация. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБДС - лицето многократно е осъждано за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитирано за тези деяния по надлежния ред, поради което административният орган законосъобразно е упражнил дискреционната си власт, като е приложил съответната принудителна административна мярка. Съдът е приел също така за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати от органа съществени нарушения в рамките на административното производство, които да са ограничили правото му на защита. Решението е правилно. Липсват касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото (Справка за съдимост от 09.01.2008 год. и Бюлетини за съдимост) по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Желязков е многократно осъждан за престъпления от общ характер за периода 2000 - 2007 год. и не е реабилитиран. Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида: реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт (чл. 86 и чл. 88а от НК) и съдебна реабилитация, (т. е. реабилитация, постановена от съда - чл. 87 от НК). С определение № 77/21.11.2007 год. на РС Свиленград, в сила от 06.12.2007 год., на лицето е определено наказание "лишаване от свобода", т. е по отношение на осъдения не се осъществяват нито предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 2 или чл. 88а от НК (за пълната реабилитация по право), нито тези на чл. 87 от НК (за съдебна реабилитация), които да заличат факта на осъждането и отменят за в бъдеще правните му последици. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната заповед. Действително в обратната разписка за връчване на съобщението за започване на производство по прилагане на принудителна мярка е посочено друго презиме, различно от това на жалбоподателя, но другите две имена на лицето съвпадат, както и периода на извеждане на писмото (16.01.2008 год.) и този на връчване му (19.01.2008 год.), удостоверено с обратната разписка. В този смисъл несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба, че Желязков е нямало как да организира защитата си пред наказващия орган, още повече че нито при обжалването на заповедта пред по-горестоящия административен орган, нито пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на издадения акт. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, както правилно е приел решаващият съд. Независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът е извършил проверка на законосъобразността на административния акт съгласно чл. 168 и чл. 169 от АПК, за да достигне до оспорения резултат, който се споделя от настоящия състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е оставено без уважение оспорването срещу заповедта на директора на ОДП - Хасково, е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,