Решение № 1095 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2011 г.

Решение № 1095 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство гр. Карнобат, представлявано от адв. Евтимов, срещу решение № 171 от 04.02.2011 г., постановено по адм. дело № 515/2010 г. г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 02-901006/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-28/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нарушението на материалния закон се изразява в неправилно прилагане на правната норма към установените факти. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. Върховният административен съд, VIII отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Държавно горско стопанство гр. Карнобат против РА № 02-901006/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-28/29.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт на предприятието е определен за внасяне корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 3 514,03 лв., лихва за просрочие - 278,80 лв. и лихва върху несвоевременно внесени авансови вноски в размер на 55,61 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възприел е като правилен извода на ревизионния орган, че са налице разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, които съгласно чл. 77, ал. 1 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, следователно правилно е бил преобразуван финансовият резултат на предприятието със стойността, посочена във фактурите. Така постановеното решение е правилно. Правилно е установена фактическата обстановка по делото, а именно: през 2008 г. касаторът - Държавно горско стопанство гр. Карнобат е извършил разходи за ремонт на две сгради - сградата на ГКП "Немой дере" и склад за конфискувани вещи, на обща стойност 35 140,29 лева, за които разходи са издадени 4 бр. фактури от "Партньори АТ" ЕООД и от "Какавида" ЕООД. Констатирано е от органа по приходите, че разходите са извършени за придобиване на дълготраен амортизируем актив, но са отразени в счетоводството на предприятието като текущи разходи. Това обстоятелство е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 67 ЗКПО и с размера на процесните разходи е увеличен финансовият резултат на дружеството, и е начислен допълнителен корпоративен данък. Правилно съдът е очертал спорния въпрос по делото, а именно: представляват ли процесните СМР текущ разход, както са отразени в счетоводството от касатора, или се касае за разходи за ремонт, водещ до увеличаване стойността на дълготрайни материални активи - сграда на ГКП "Немой дере" и склад за конфискувани вещи, поради което е следвало с тях да бъде увеличена балансовата стойност на ДМА и да се приспаднат от финансовия резултат на дружеството чрез начисляване на амортизации за периода на експлоатацията му. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно т. 6.1 от Счетоводен стандарт № 16 "Дълготрайни материални активи", с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени. В настоящия случай не е спорно между страните, че процесните разходи са направени за извършени от доставчиците строително-монтажни работи (СМР) на две сгради, които са дълготраен материален актив по смисъла на чл. 6.1 и чл. 6.2 от Счетоводен стандарт № 16 "ДМА". Съгласно т. 6.2 от посочения счетоводен стандарт, разходи, водещи до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива. В случая конкретното предназначение на процесните разходи е видно от приложените в преписката протоколи за установяване на завършването и заплащане на натурални видове СМР. От тяхното съдържание се установява без съмнение, че извършените разходи са такива за подобряване на бъдещите икономически изгоди от дълготрайните материални активи, тъй като са насочени към изменение на сградите така, че да се удължи полезният им срок на годност. С оглед изложеното, административният съд правилно е приел, че разходите имат характера на подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС и като такива следва да се отнесат към балансовата стойност на съответните дълготрайни материални активи. В касационната жалба се прави възражение, че в случая не може да се говори за подобрение, а за ремонт, тъй съгласно буква "а" на т. 6.2 от Счетоводен стандарт № 16 "ДМА", бъдеща икономическа изгода ще има, когато даден дълготраен материален акт се измени, за да се удължи полезният му срок на годност, а в случая не било налице извършване на изменение в ДМА. Това възражение е неоснователно, тъй като, видно от протоколите за установяване на завършването и заплащане на натурални видове СМР, както и от фактурите за процесните разходи, осъществените строително-монтажни работи представляват именно изменение на сградите, и то изменение, водещо до удължаване полезния им срок на годност, като например: демонтаж на дървени врати, доставка и монтаж на PVC-врати, вратопрозорец, прозорци, козирка, демонтаж, монтаж и транспорт на дограма, оборудване на санитарен възел, ВиК инсталация, ел. инсталация, латекс, каменит, унифор, армировка, изкопни работи и други. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, очевидно е, че процесните разходи не са извършени за отстраняване на внезапно възникнали и неотложни ремонтни дейности, а към цялостно подобряване на състоянието на сградите. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимите материалноправни норми и правните изводи на съда са изградени при правилно установена фактическа обстановка, поради което решението е законосъобразно и обосновано. При това положение обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, VIII отделение,