Решение № 8106 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2010 г.

Решение № 8106 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2010 г., I о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, против решение № 1046 от 12.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1437 по описа за 2009 г. на Административния съд - Пловдив. Релевира оплакване за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени и спорът да се реши по същество чрез отхвърляне на жалбата против обжалвания ревизионен акт № 900057 от 25.06.2009 г. Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й. Моли решението на Административния съд - Пловдив, да се остави в сила. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е отменил на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК обжалвания ревизионен акт № 900057/25.06.2009 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 531 от 06.08.2009 г., с който на задълженото лице Николай Валентинов Ананиев от гр. Кърджали са определени данъчни задължения по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, представляващи ДДС за внасяне в размер 63455.63 и лихва за забава - 19414.41 лв. за данъчните периоди - 15.11-31.12.2005 г., м. 09, м. 10, м. 11, м. 12 2006 г., м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2007 г. и м. 11 2008 г. Видно от представената по делото преписка, задълженото лице - Николай Валентинов Ананиев е регистриран като земеделски производител - физическо лице от 12.02.2004 г. с редовна регистрация през 2005 г, 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Вписан е като едноличен търговец с фирма "Нико 26-Николай Ананиев", но в това качество не развива дейност. Въз основа на подадените от него годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 г, 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и декларираните в тях доходи, надхвърлящи прага за регистрация по ЗДДС, данъчният орган е извършил ревизия по приложението на ЗДДС, приключила с обжалвания ревизионен акт. В хода на ревизията, въз основа на искане за представяне на писмени обяснения и доказателства, са приети писмени обяснения от задълженото лице, в които то декларира, че действителните доходи, реализирани през проверявания период са както следва: за 2005 г. - 8000 лв. вместо 100 000 лв. по ГДД, за 2006 г. - 1000 лв., вместо 140 000 лв. по ГДД, за 2007 г. - 15 000 лв. вместо 200 000 лв. по ГДД, за 2008 г. посочените доходи съвпадат с тези по ГДД - 2400 лв. Дава обяснение, че не разполага със счетоводни документи, няма документи за разходи за ревизирания период, не е получавало доходи от трудови правоотношения, извънтрудови правоотношения, наеми, продажба на недвижимо имущество. Основните възражения, поддържани в хода на административното съдебното обжалване са, че годишните данъчни декларации съдържат грешки досежно размера на декларираните от него доходи. С решение № 531 от 06.08.2009 г. директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив е потвърдил обжалвания пред него ревизионен акт. Позовал се е на непредставяне на документи за действително реализираните от лицето доходи, както и на характера на декларациите като документи, изхождащи от задълженото лице, удостоверяващи факти за дейността му, които имат сила на извънсъдебно признание. Цитирал е непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд по сходни спорове. С обжалваното в настоящото касационно производство административният съд е решил делото по същество, като е приел, че жалбоподателят не дължи определените му данъчни задължения. Съдът се е мотивирал със заключението на вещото лице по приетата по делото зоотехническа експертиза, изготвена от хабилитирано лице -специалист по говедовъдство и показанията на изслушаните в хода на съдебното производство свидетели, въз основа на които е направил извод, че жалбоподателят не е реализирал облагаем оборот по см. на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС, водещ до получаване на доходи, отразени от него в годишните му данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). В мотивите си направил и разсъждения, че от факта на деклариране на доходи за облагане по ЗОДФЛ (отм.) в никакъв случай не следва извод, че в действителност са реализирани доходи в размер, обуславящ наличие на хипотеза по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и дължимост на данък в определения от ревизионния орган размер. В подробни мотиви е развил съображения, че данъчният орган е нарушил принципа на законност, установен в чл. 2 от ДОПК и принципа на обективност - чл. 3 от ДОПК, както и принципа на служебното начало - чл. 5 от ДОПК. Нарушение са били задълженията да осъществи в пълнота доказване на относимите за данъчното облагане обстоятелства за което е разполагал с процесуалните средства на ДОПК, каквито данъчните субекти нямат. Изводите му са, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства - заключение на зоотехническата и гласни доказателства, се опровергава твърдения от приходната администрация факт- реализиран от лицето годишен доход в посочения в ревизионния акт размер, обуславящ извод за дължимост на ДДС в определения от органа размер и не е налице основание за начисляване на ДДС на осн. чл. 132, ал. 2 от ЗДДС. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Пред съда като инстанция, решаваща спора по същество, е бил поставен за решение въпросът дали данъчният орган е провел данъчното производство в съответствие с процесуалните правила, регламентирани в ДОПК. В мотивите към решението не се съдържат никакви изводи за нарушени конкретни процедурни правила в хода на данъчната ревизия. Въпреки това съдът е направил извод за нарушаване на основни принципи, върху които почива данъчното производство. Последните изводи, следва да се приемат за необосновани, доколкото не се подкрепят нито от изводи за конкретни нарушения на административната процедура, нито от събраните в хода на данъчното производство доказателства. Без да изложи мотиви за правната стойност на годишните данъчни декларации - от една страна в качеството на доказателствено средство по см. на чл. 172 от ГПК и свързаната с това доказателствена сила, а от друга в качеството на основание за възникване на публично държавно вземане, съдът е провел производство по оборване на съдържанието им. Декларациите са приети като доказателство, част от данъчната преписка, в съдебно заседание от 30.10.2009 г, на което жалбоподателят е бил надлежно представляван и тяхната истинност като документи, не е оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Въпреки това съдът е допуснал да се събират доказателства за установяване на отрицателните твърдения в жалбата, обратни на положителните твърдения, които жалбоподателят / под страх от наказателна отговорност/ лично е посочил в попълнените годишни данъчни декларации. Съдът не е обсъдил и обстоятелството дали жалбоподателят като задължено лице е извършил корекция по декларациите в частта на декларираните от него доходи, възможност, която специалният ред на ДОПК позволява. Неправилни са изводите на съда за липса на основание за определяне на ДДС за ревизирания период. Данъчният орган е провел данъчното производство в съответствие с изискванията на ДОПК, като въз основа на събраните доказателства, законосъобразно е приел, че данъчната основа следва да се определи съобразно посочените доходи в годишните данъчни декларации. Декларациите, в рамките на съдебния процес като доказателствено средство представляват частни документи, чрез които се доказват твърдени факти. За целите на данъчното облагане и съобразно правилата на чл. 105 и сл. от ДОПК, декларациите доказват основанието за извършване на данъчното облагане - а именно реализирания от задълженото лице доход. За данъчния орган в ревизионното производство не съществува процесуално правило, по силата на което да игнорира доказателствената сила на този документ, след като кодексът му е придал значимост, свързана с установяване на публичното вземане на държавата . Правилата на глава четиринадесета на ДОПК определят единствено възможния начин, по който да се извърши корекция в данните, посочени в декларациите. Липсата на такива корекции водят до извод, че посочените в декларациите данни са верни. Предполага се че правата и задълженията си данъчните субекти упражняват добросъвестно, а и умишленото деклариране на неверни данни е наказуемо - последица, за която всеки декларатор е уведомен. Предвид установената липса на преки доказателства за доходите и счетоводна отчетност, законосъобразно данъчният орган е счел за доказани декларираните от задълженото лице доходи в ГДД. Въз основа на така определената данъчна основа, законосъобразно е изчислен дължимият данък. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд - Пловдив следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Николай Валентинов Ананиев против ревизионен акт № 900057/25.06.2009 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 531 от 06.08.2009 г., с който са му определени данъчни задължения по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, представляващи ДДС за внасяне в размер 63455.63 и лихва за забава - 19414.41 лв. за данъчните периоди - 15.11. - 31.12.2005 г., м. 09, м. 10, м. 11, м. 12 2006 г., м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2007 г. и м. 11 2008 г. да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд,