Решение № 5888 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2018 г.

Решение № 5888 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бизнес Парк Варна" ЕООД срещу решение № 2199/7.12.2017 година, постановено по административно дело № 3036/2016 година по описа на Административен съд гр. Варна. С последното е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № 5305003427/22.07.2016 година, издаден от главен инспектор в Дирекция "Местни данъци" при община Варна. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "Местни данъци" при община Варна в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав мотивира недопустимост на съдебното решение, при следните изводи от правна страна: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Варна е Акт за прихващане или възстановяване № 5305003427/22.07.2016 година, издаден от главен инспектор в Дирекция "Местни данъци" при община Варна. Видно от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 ЗМДТ, при обжалването на актовете за местни данъци и такси е приложим редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е регламентиран в чл. 128 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване, издадени от органите по приходите, се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. В съответствие с чл. 152, ал. 2 ДОПК, при обжалването на ревизионните актове по административен ред, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Според чл. 4, ал. 5, предл. 1-во ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт, респ. АПВ, в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу АПВ от съда се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В конкретната хипотеза първоинстанционният съд е призовал като ответник по делото директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, вместо кмета на община Варна, поради което и постановеното решение № 2199/7.12.2017 година по административно дело № 3036/2016 година по описа на Административен съд гр. Варна е недопустимо поради ненадлежно конституиране на страните от първоинстанционния съд. След обезсилване на решението, делото следва да се върне на Административен съд гр. Варна за ново разглеждане от фазата на конституирането на страните в производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд