Решение № 3712 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2021 г.

Решение № 3712 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ЛЕСИЛМАШ" ЕООД, [ЕИК], срещу решение № 2745 от 23.04.2021 г. постановено по адм. дело № 10997/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С него е оставено в сила решение № 1294/26.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), изменящо ревизионен акт № Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. в частта на установените резултати за корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за 2012 г. в размер на 4 457,85 лв., ведно с лихва от 2 712, 29 лв.; за 2013 г. в размер на 18 479, 83 лв., ведно с лихва от 1 880, 52 лв., за 2015 г. в размер на 17 170,85 лв. без да се дължат лихви, за 2016 г. в размер на 5 796, 27 лв., ведно с лихва от 432, 01 лв. и потвърждаващо РА в частта установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 2 492, 81 лв. и 1 251, 47 лв. лихви, за 2017 г. в размер на 161 308,52 лв. и 16 048,42 лв. лихви, както и в частта на установените лихви по ЗДДФЛ за м. 10.2014 г. от 22, 87 лв. и жалбоподателят е осъден за разноски. В касационната жалба се изтъква, че решението на АССГ е недопустимо поради погрешното възприемане на административния акт, предмет на спора. Вместо ревизионния акт, съдът е посочил решение № 1294/29.07.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Изложени са също така доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът необосновано е потвърдил изводите на органите по приходите, водещи до увеличение на финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди. Възраженията на дружеството срещу увеличението на финансовия резултат за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 1 вр с чл. 77 от ЗКПО със сумите 506 121, 17 лв., 211 440, 97 лв. и 890 000 лв. са отхвърлени от съда без да бъде направен самостоятелен анализ на фактическата обстановка и предпоставките на материалния данъчен закон. Органите по приходите не са доказали по надлежния ред, че е налице отклонение от пазарните цени в случая. Твърденията за свързаност между страните по сделките са неиздържани като освен това, са направени за пръв път при административно обжалване на РА. Според касатора, приетите съдебни експертизи по делото установяват липсата на законовите предпоставки за корекциите, включително на увеличенията на финансовите резултати за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. с лихви по предоставени от дружеството заеми. Искането е за постановяване на ново решение от Върховния административен съд, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител – юрк. Иванова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, наред с наведените пороци в касационната жалба съгласно ал. 1 от с. чл. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена "Съдебно обжалване на ревизионния акт": ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда – арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания РА, предмет на съдебен контрол остава самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част по установяването на данъчни задължения (чл. 108, ал. 1 от ДОПК). Видно от решението на Административен съд София - град, съдът е разгледал като предмет на спора решение № 1294/29.07.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с което е изменен РА № Р-22221718002749-091-001/28.03.2019 г. в частта на установените резултати за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2017 г. и потвърждаващо РА в останалата част на установените резултати по ЗКПО за 2014 г. и 2017 г., както и в частта на установените лихви по ЗДДФЛ за м. 10.2014 г. Настоящата съдебна инстанция констатира, че същата грешка е допусната и в определение № 8607 от 07.11.2019 г. за насрочване на делото. В него съдът е приел, че "... е сезиран с жалба на "ЛЕСИЛМАШ" ЕООД срещу решение № 1294/26.07.2019 г. на и. д. Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ТД на НАП, София.". Образуването и разглеждането на дело срещу акт на администрацията, различен от посочения в закона, както и от страната – жалбоподател, съставлява допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, води до недопустимост на постановеното съдебно решение. С оглед на посоченото не може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка, тъй като касателно предметния административен акт е налице идентитет между мотиви и диспозитив в решението. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да събере и обсъди, поотделно и в съвкупност, всички събрани по делото доказателства, както и да изложи собствени мотиви по спорните за делото въпроси - съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Въпросът за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция следва да се разреши при новото разглеждане на делото. При условията на чл. 221, ал. 3 АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,