Решение № 33 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 237/2014 г.

Решение № 33 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 237/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. С. Г. С. от [населено място] е поискала отмяна на Решение Nо 306 от 01.11.2013 г. по гр. д. Nо 1454/2012 г. на ВКС - състав на III отделение на гражданската колегия по чл. 7 от ЗА, поддържайки, че след постановяване на решението на ВКС са налице нови доказателства и нови обстоятелства, свързани с образуваното дисциплинарно производство, с които не е могла да се снабди по време на производството поради допуснати нарушения на процесуалните правила от съда и поради лишаване от възможността да участва по делото и да се запознае със всички материали касаещи предприетите от нея процесуални действия по поправка на протоколи от откритите съдебни заседания. По делото, по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна - В. а. с. В съдебно заседание процесуалния представител - адв. Р. С. - САК оспорва наличието на основания за отмяна на съдебното решение.. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С посоченото решение, състав на ВКС е оставил в сила Решение Nо 1577 от заседание от 14.09.2012 г. на В. а. с., с което е оставена без уважения жалбата на С. Г. С. срещу Решение Nо 7 от 30.05.2012 г. на А. с. [населено място] за отписването и от списъка на адвокатите в колегията. За да остави в сила решението на В. а. с. от 14.09.2012 г., с което е оставено в сила решение на АК - В. от 30.05.2012 г. за отписване на С. С. от списъка на адвокатите в колегията, съставът на ВКС/ в производството по чл. 22, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 5 и 6 от Закона за адвокатурата/ е приел, че отписването е извършени при точно съблюдаване на процедура и основания за това от компетентните органи на Адвокатурата - а именно публикация в ДВ. бр. 29/2012 г. на обявление на висшия дисциплинарен съд, че с влязло в сила решение по дисциплинарно дело 21/2012 г. адвокат С. С. - АК В. е лишена от право на упражнява адвокатска професия за срок от 16 месеца, считано от датата на публикацията 10.04.2012 г. В отменителното производство се поддържа тезата, че липсва надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство, поради което не е било налице основания за извършеното отписване от списъка на адвокатите на АК - В. Страната молител С. С. не представя писмени документи, но иска от съда по отмяната да събере писмени доказателства - Протокол от 01.10.2010 г. на В. адвокатски съвет, който е послужил за образуване на дисциплинарно производство и чието събиране е отказано в инстанциите и по водените от нея административни дела, въпреки произнесеното в тази насока Решение на ВАС, по реда и на основание чл. 190 и сл. ГПК. Настоящият състав, преценявайки данните по делото, че за страната е бил налице законоустановен ред /за който самата тя знае/ за събиране на посоченото доказателства и че разпоредбата на чл. 190 ГПК пряко касае събиране на доказателствата в съдебния исков процес, е отказал с две свои определения /в закрито и открито съдебно заседание/ събирането на Протокола от 1.10.2010 г. на В. адвокатски съвет, послужил за образуване на дисциплинарно производство След преценка на наведените доводи на защитата на молителите и тази на ответника по молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна, подържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за неоснователна . Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение на съда, може да бъде отменено в хипотезите на открити, след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска на 1 /нови обстоятелства или 2/ нови писмени доказателства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната-молител не е могла да се снабди своевременно. За да е налице "ново обстоятелство " като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие, че същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В тази насока са и приложимите разяснения на ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, като не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факт от обективната действителност да се удостоверява /доказва/ чрез веществен носител - писмен документ. "Новото доказателство" следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Протоколът от 01.10.2010 г. на В. а. с., който е послужил за образуване на дисциплинарно производство, няма качеството нито на ново обстоятелство, нито на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като за неговото съществуване С. С. е знаела, могла е обективно да се снабди с него - видно от съдържанието на постановеното решение на ВАС. Но дори и да би приет като ново обстоятелство или доказателство, то приобщаването на този Протокол към доказателствения материал по делото пред ВКС, в производството по чл. 22, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 5 и ал. 6 Закон за адвокатурата, няма и не би могло да се приеме, че има пряко отношение нито към спора за законосъобразността на заличаването при наличие на публикацията в Държавен вестник. Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С чл. 303, т. 5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2./или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията по молбата за отмяна се обосновават с довод, че страната е била лишена от възможността да упражни ефективна защита по делото в резултат на нарушени правилата за редовно призоваване за съдебно заседание от 30.10.2013 г. - 10 часа, както и поради обстоятелството, че искането и за поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 30.10.2013 г. е оставено без разглеждане, а молбата и е върната . С решението, чиято отмяна се иска, правото на участие на С. С. като страна в исковия процес не може да се приеме за нарушено. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Нарушеното право на защита като основание за отмяна по см. на чл. 303 и сл. ГПК предполага наличие на една от установените по закон хипотези на нарушение на процесуалните правила, посочени по горе. Установените по делото данни сочат, че в призовката до С. С., с която на страната е било лично връчен препис на Определение Nо 230 от 09.10.2013 г. на дата 21.10.2013 г., са посочени два различни часа, съответно 9.30 часа и 10.00 часа, за разглеждането на двете съдебни производства - това по искането на С. по чл. 151, ал. 4 ГПК и това по приключване разглеждането на гр. д. Nо 1454/2012 г. Ето защо тезата на молителката за нередовното и призоваване като страна по гр. д. Nо 1454/2012 г. на ВКС - III г. о. е неоснователна. В съдебните производства, проведени на дата 30.10.2013 г., съответно обективирани с два отделни съдебни протокола, С. С. е участвала активно и в двете производства и е упражнила правото си на участие по делото. Поддържаното като основание за отмяна нарушение на процесуалните правила поради отказ да се образува производство по чл. 151 ГПК не може да бъде квалифицирано като "лишаване на страната от възможността да участва по делото", тъй като проверката на законосъобразността на отказа на съда е била предмет на самостоятелно обжалване от страна на молителката по чл. гр. д. Nо 236/2014 г. на ВКС - II г. о., а и доколкото се касае до "нарушение на процесуални правила" свързани с искане за събиране на доказателства или повтаряне на извършени процесуални действия, свързани със събирането на доказателства по делото, то те могат да бъдат основание за отмяна само ако законодателят ги е посочил изрично в установените в чл. 303 и сл. ГПК основание. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия