Решение № 15698 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2019 г.

Решение № 15698 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 7439/10.12.2018 г. по адм. дело № 4556/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25, (Б) § 5-9 и чл. 26 (Б) § 6-7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – И. Георгиев, от [населено място] чрез адв. М. Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен отговор на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7439/10.12.2018 г. по адм. дело № 4556/2018 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на И. Георгиев, от [населено място] решение № РД – Е126 – 5/01.02.2018 г. на управителя на НЗОК и е върнал преписката за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Определил е срок по чл. 174 АПК. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона – основания за отмяната му по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на И. Георгиев е бил издаден формуляр S2 от 21.12.2015 г. за планирано лечение (здравна помощ зад граница) с период 25.01.2016 г. – 07.02.2016 г. Лечението е било осъществено в гр. Дюселдорф, Германия, за което е бил приложен платежен документ за сумата в размер на 6908, 17 евро. Налице е и проформа фактура и квитанция за стойност 9000, 00 евро. Към DVKA, орган за връзка в Германия е било отправено запитване Е126, във връзка с разминаването в сумите, на което е постъпил отговор, във връзка с който на ЗОЛ са дадени допълнителни указания за представяне на оригинални платежни документи във връзка с лечението. С решение № РД – Е126 – 5/01.02.2018 г. управителят на НЗОК е отказал възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК. Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от неговата организация, предоставяне и финансиране (чл. 80д, ал. 1 ЗЗО). Правото на трансграничното здравно обслужване не включва случаите, в които се прилагат механизмите за координация на системите за социална сигурност или действащи двустранни спогодби с други държави членки, включващи в обхвата си здравно осигуряване. Управителят на НЗОК може да издаде мотивирано решение за отказ от възстановяване на разходи при трансгранично здравно обслужване, установено в случаите на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, при неоснователност на заявлението – липса на някоя от предпоставките за неговата основателност по чл. 11 от Правилата за реда и работа на Комисия за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б) параграф 5-9, чл. 26(Б) параграф 6-7 от Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване (Правилата). Обосновани са изводите на съда, че в процесния случай на ЗОЛ И. Георгиев е издаден формуляр S2/21.12.201 г., в който е удостоверено правото на планирано лечение /здравна помощ зад граница/ за очакван период от 25.01.2016 г. до 07.02.2016 г., в който то е било извършено. Няма данни оказаното подходящо (планово лечение) да не фигурира в пакета от медицински дейности, заплащани от публичната система на здравеопазване на държавата по мястото на оказване на лечението, съответно да не е оказано от изпълнител на медицинска помощ чрез публичната система на здравеопазване на държавата по мястото на предоставянето му. Сумата, която се претендира не е потребителска такса и не е дължимата от пациента част от стойността на лечението, установена в законодателството на държавата по място на оказване на помощта. Спорът между страните е продиктуван от обстоятелството дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи. При оценката на този доказателствен материал обаче по аргумент от разпоредбата на чл. 25, § 6-7 от Регламент № 987/2009 административният орган / компетентната институция – НЗОК е следвало да прецени дали след като за извършеното на територията на Германия лечение по график са направени разходи, те не подлежат на възстановяване по ставките, предвидени по българското законодателство, независимо от заявеното от лицето искане направените разходи за оказаната необходима медицинска помощ да бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ. Разбира се възстановената сума не може да надвишава действително направените разходи от осигуреното лице. Административнопроизводствените действия по установяване на заявените разходи са били необосновано разтеглени във времето. При проведено заседание на Комисията (помощен орган към управителя на НЗОК) за възстановяване на извършените разходи на 01.02.2017 г. на заявителя са изпратени две писма с указания за представяне на оригиналната фактура във връзка с лечението, като писмата са датирани с 04.04.2017 г. и 20.07.2017 г. Представеното от ЗОЛ становище – молба от 11.07.2017 г. не е било обсъдено от помощния орган, нито е била извършена нова преценка на събраните по преписката писмени доказателства. Административният орган и помощната комисия към него сочат, че не е бил представен документ, без да го индивидуализират и съответно не прилагат предвидените за това процесуалноправни последици по чл. 12, ал. 3 от Правилата, а издават отказ по същество. Законосъобразно административният съд е обосновал отсъствието на основания за подобен резултат. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При основанията на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя мотивите на Административен съд София – град досежно цитираната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по дело № С – 173/2009 г.) и неговата относимост по предмета на спора. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на представлявалия ответника по касационната жалба адвокат следва да бъде присъдена сумата от 500, 00 лева, определена по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение