Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г.

Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стефан Живков Паров против решение по адм. д. № 602/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Иска отмяна с наведени доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, защото разстоянието от кръстовището не е точно измерено. Не са обсъдени факти от показанията на св. Дудова, че автомобилът не е създавал опасност за движение на други МПС, а административният орган не е доказал относим за административния акт факт. Няма знаци, които да забраняват паркирането на това място. Ответната страна оспорва касационната жалба. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановил е решение съобразно установената по делото фактическа обстановка. Установено е, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение на кръстовището, което е установено със снимков материал и генерална схема за пътни знаци, установяваща поставен знак № В27 "забранени са престоят и паркирането". Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Лекият автомобил на жалбоподателя е бил паркиран на ул. "Р. Даскалов" отляво по посока на движението в непосредствена близост с кръстовището с ул. "П. Машев" на разстояние по-малко от 5 м. на място, забранено за престой по чл. 12, т. 13, б."д" от Наредбата за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в община Пазарджик. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 583/22.11.2012 г. по адм. д. № 602/2012 г. по описа на Административен съд-Пазарджик е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стефан Живков Паров от гр. Пазарджик против приложена принудителна административна мярка на 27.07.2012 г. на длъжностни лице при Община Пазарджик, изразяваща се в принудително преместване на неправилно паркирано превозно средство, собственост на жалбоподателя. За да отхвърли жалбата съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен акт, при установена фактическа обстановка сочеща за паркиране на кръстовище на по-малко от 5 м. от него. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК относимите за административното производство факти се установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства. В случая нарушението е установено със снимки на паркирания автомобил, за което е съставен и констативен протокол от 27.07.2012 г. 11,13 ч., както и със свидетелските показания на лица, участвали в репатрирането на автомобила. Не се установява от приложената схема от генералния план да е предвиден и поставен знак № В27 на кръстовището на ул. "Райко Даскалов" и ул. " "Петко Машев", какъвто има на кръстовището на ул. "Петко Машев с ул. "Хан Крум". Но принудителната административна мярка е приложена на основание чл. 12, т. 13, б."д" от Наредбата за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в община Пазарджик, приета с решение № 41 от 6.04.2000 г. от ОбС Пазарджик, с който са забранени престоят и паркирането на кръстовища и на по-малко от 5 м. от тях. В случая от снимковия материал е видно, че колата е паркирана почти на самото кръстовище, поради което няма нужда от точно замерване на място. Правното основание, на което е репатрирана колата е чл. 12, т. 13, б."д" от Наредбата, което е записано и в докладната записка на младши специалист Благовест Василев от 27.07.2012 г. наредил преместването. Поради това е без значение дали превозното средство е създавало или не опасност за движението на други участници. Съдът се е обосновал с относимите за спора доказателства, обсъдил е свидетелските показания и обяснения на издателя на административния акт и е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение