Решение № 8730 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2017 г.

Решение № 8730 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - С. срещу съдебно решение № 47 от 09.05.2017 г. постановено по адм. дело № 36 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - С.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Намира за неправилен направения от първоинстанционния съд извод, че изтеклият срок на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) не е обстоятелство, което да прави водачът неправоспособен, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Счита, че издадената заповед за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е законосъобразна и не страда от пороци. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - У. Д. А., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на У. Д. А. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1099-000024 от 03.02.2017 г., издадена от ВПД началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С., с която му е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.02.2017 г. ", на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало след извършена проверка на 03.02.2017 г. около 15.50 ч. на У. Д. А. от служители на "Пътна полиция", при която е установено, че той е управлявал лек автомобил "Ф. Т." с рег. № .... в Община - С., без да притежава СУМПС, валидно за категорията на управляваното от него МПС - изтекъл срок на валидност на 09.03.2016 г., за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 60, бл. № 428569 от 03.02.2017 г. Процесната ПАМ е приложена затова, че на 03.02.2017 г., в Община гр. С., на път Втори клас № 21, в посока гр. Р., на км/101+955, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка "Ф. Т.", с рег. № ....., без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС за категорията на управляваното - изтекъл срок на валидност на 09.03.2016 г., с което е нарушил чл. 150а ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на процесния акт изрично е посочено, че У. Д. А. се води на отчет в ОД на МВР - С. и притежава СУМПС № ......, кат. В, С, АМ, ТКТ, валидно до 09.03.2016 г. Съдът е установил, че автомобилът е собствен на жалбоподателя. Установил е, че на първия присъствен ден след проверката А. е подал документи за подновяване на притежаваното от него СУМПС, с посочените в него категории, като такова му е било издадено още на 07.02.2017 г. При така установеното съдът е приел, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка, не са се осъществили. Изложил е, че за да управлява превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС ( чл. 150а ал. 1 от ЗДвП ), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия ( чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП ) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Правоспособността не възниква, не се поражда от притежаването на СУМПС, а е задължителна предпоставка за неговото издаване. Последното се издава при първоначално придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на право за управление на ППС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; пет вида подмяна и при издаване на дубликат, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-157/2002 г. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане на срока на валидност; подмяна на стар образец с нов; промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (арг. чл. 151, ал. 9 от ЗДвП и чл. 15 от Наредба № I-157/02 г.). Съдът е изложил, че по делото няма данни, а и не се твърди, жалбоподателят да е бил лишен от придобитата и удостоверена правоспособност, вкл. за управление на МПС от категория "В", каквото е процесното. При това положение, независимо, че валидността на СУМПС е била изтекла на 09.03.2016 г., към датата на проверката - 03.02.2017 г., водачът не е бил лишен от право да управлява МПС. Д. е до извод, че обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок, не прави жалбоподателя неправоспособен водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, но не я създава. Ето защо неправилно полицейският орган е приел, че констатираното деяние на жалбоподателя нарушава разпоредбата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП и е приложил ПАМ от чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 03.02.2017 г. У. Д. А. е управлявал личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД ) данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Предвид изложеното следва да се посочи, че седмо отделение на ВАС е изоставило цитираната в решението съдебна практика, конкретно практиката в решение № 8326 от 19.06.2014 г. постановено по адм. дело № 2404 по описа за 2014 г. на ВАС, седмо отделение. Актуалната практика на ВАС, досежно спорния по делото въпрос, е обективирана в редица съдебни актове (напр. решение № 3742 от 22.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12171 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 4779 от 16.04.2018 г. постановено по адм. дело № 10423 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 7785 от 11.06.2018 г. постановено по адм. дело № 9484 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение и редица други). Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния предвиден в закона срок, поради което направените в жалбата доводи за несъразмерност на мярката не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ водачът се е снабдил с ново СУМПС също не води до незаконосъобразност на заповедта, но служи като правопрекратяващ факт по отношение действието на мярката. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на У. Д. А. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1099-000024 от 03.02.2017 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР - С. сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,