Решение № 524 от 25.10.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200662/2024 г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитници на осъден подсъдим – Д. Р. И. срещу въззивно решение № 101/02.04.2024г. по ВНОХД № 42/2023г. на Софийски апелативен съд, н.о., пети наказателен състав. Претендира се нарушение на материалния закон и на допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли да се отмени въззивният съдебен акт и да се оправдае подсъдимият. Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и се представлява от защитници. Първият поддържа претенцията си за събиране на доказателства. Вторият защитник се присъединява с допълване на искане за изпращане на писмо до САЩ. Подсъдимият И. в лична защита заявява, че обективната истина не била разкрита, като абсолютната давност е хипотеза, която трябва да бъде отчетена и уважена към момента. Желае при наличието й, делото да бъде прекратено незабавно. Прокурорът от ВП счита, че касационната жалба не е основателна. Материалния закон бил приложен правилно и не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва твърдението за наличие на незаконен състав. По отношение на възражението за изтекла давност предоставя на съда решението. При правото си да се изказва последен и при последната си дума подс. моли да бъде признат за виновен, в случай на признаване на давността за изтекла, делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Подсъдимият Д. Р. И. е признат за виновен с присъда от 30.05.2019г. по НОХД № 258/2017г. на Софийски градски съд, н.о., 22-ри състав в извършване на престъпление по чл. 253, ал.3, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр. ал. 7 от НК. Наложено му е наказание от 11 месеца лишаване от свобода, приложен е чл.66 от НК за срок от 3 години, като по реда на чл.25 от НК е определено за изтърпяване най – тежкото наказание от това по настоящето производство и по НОХД № 2855/2010г. на Софийски районен съд, а именно 11 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години. Присъдена е по реда на чл.253, ал. 6, вр. ал.3 и ал. 7 от НК равностойността на предмета на престъплението в полза на държавата – в размер на 116 324.18 лв. С обжалваното поредно въззивно решение № 101/02.04.2024г. по ВНОХД № 42/2023г. на Софийски апелативен съд, н.о., пети наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Касационното производство е трето по ред. Съдът се занима на първо място с направеното възражение за изтекла давност за наказателно преследване и го намери го за основателно. Последната финансова операция, извършена според обвинението, е на 07.05.2009г., когато подсъдимия е направил опит да изтегли 2000 щатски долара, с левова равностойност от 2927.24 лева от сметка № ***** от „****“ АД под името К. Г. К.. С това действие и на тази дата деянието по чл.253, ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. ал.7 от НК е било довършено. Деянието по този състав е наказуемо с максимална санкция до 8 години лишаване от свобода, с минимум от една година на лишаване от свобода, както и с глоба от 5 хиляди до двадесет хиляди лева. От посочената дата – 07.05.2009г. до постъпването на делото във Върховния касационен съд за третото по ред касационно разглеждане– 12.07.2024г. са изтекли повече от 15 години. Наказателното преследване съобразно нормата на чл.81, ал.3 е изключено поради изтичане на т.н. „абсолютна погасителна давност“, тоест е изтекла с ½ повече от нормативно предвидената в чл.80, ал.1, т.3 от НК, която е от десет години. Императивно предвиденото задължение изисква да се прекрати безусловно провежданото наказателно преследване по това обвинение срещу Д. Р. И., без да е необходимо да се обсъждат направените възражения по отношение на приложението на закона и на процедурата. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение