Решение № 3460 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2008 г.

Решение № 3460 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Александров Лозански, чрез пълномощника му адв. Емил Атанасов, срещу решение № 152 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 99/2007 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-131/22.03.2007 г. на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците ДНСК - София, чрез юрк. Ирина Асенова, и Цветанка Стоянова Монева намират, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците Методи Кирилов Лозанов и Емил Иванов Евтимов не оспорват касационната жалба. Останалите ответници - Бойка Миланова Дръменова, Димитър Кирилов Лозанов, Илия Кирилов Лозанов и Венета Стоянова Лозанска, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура два мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Георги Александров Лозански е оспорил заповед № РД-14-131/22.03.2007 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Стопанска постройка" в поземлен имот № 9008 в землището на с. Яхиново, община Дупница. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на лице с правен интерес, подадена в законоустановения срок, която правилно е била приета от съда като допустима. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът, в който е извършено строителството, е възстановен на наследниците на Васил Михайлов Лозански с решение на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Дупница. Установено е също така, че без съгласието на съсобствениците през 1992 г. Георги Лозански е започнал изграждането на стопанска постройка за животни със складови помещения. За строежа не са искани и съответно издавани строителни книжа. Строежът не е деклариран за узаконяване и не е допустим по сега действащите правила и нормативи. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. В тази връзка следва да се отбележи, че не е задължително търпимостта на строежа да бъде установена с надлежно издадено за това удостоверение от главния архитект на общината. В случай, че предпоставките за търпимост на строежа, визирани в разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, са налице, няма пречка това обстоятелство да бъде установено и в съдебното производство. Изложените от административния съд доводи в обратния смисъл не се отразят на правилността на решението, защото в случая не са налице предпоставките за приложението на цитираната правна норма. Възраженията на касатора досежно времето на извършване на незаконното строителство, са неоснователни. По делото са били представени две версии относно времето на извършването на строежа, като съдът е приел за достоверна тази, че строителството е извършено през периода от 1992 г. до 2002 г. Тук следва да се отбележи, че касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи годината на изграждането на незаконната постройка. Времето на извършването на строителството има значение единствено във връзка с приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ и по-точно - относно това коя от хипотезите на тази разпоредба е приложима. В случая обаче това е без значение, защото не е налице кумулативно предвидената във всички хипотези предпоставка строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съобразно Закона за устройство на територията. По делото не са били ангажирани доказателства относно допустимостта на строежа съобразно правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Доколкото това обстоятелство ползва Георги Лозански, то негово задължение е било да установи твърдените от него факти. По отношение правилата и нормативите по Закона за устройство на територията в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза категорично е отразено, че строежът би могъл да е допустим, но при наличието на определени условия, подробно описани в заключението. Поради това крайният извод на първоинстанционния съд, че извършеният от Георги Лозански незаконен строеж не е търпим, е правилен. При постановяване на решението си съдът е обсъдил фактите от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,