Решение № 4106 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2018 г.

Решение № 4106 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КАМ-04" ООД против решение № 1606 от 12.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2747/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Митница – Пловдив – чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "КАМ-04" ООД против решение № 1160/08.09.2017 г. на началника на Митница Пловдив, с което, на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза във връзка с чл. 77, § 3 и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 1 от Регламент (ЕС) № 91/2009 на Съвета от 26.01.2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо и стомана с произход Китайската народна република, във връзка с доклад на ОЛАФ от разследване № OF/2015/1332, се определя нов размер на дължими от "КАМ-04" ООД публични държавни вземания по ЕАД 15 BG003000 H0196410/20150917, а именно посочените в административния акт размери на окончателно антидъмпингово мито (АДМ) с общ размер 34 052, 11 лв. и ДДС – 6 810, 42 лв. По делото е установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Доводът на касатора, че при постановяване на решението на началника на Митница Пловдив са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че е налице нарушение на чл. 34 АПК при издаване на процесното решение, то това нарушение не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството има възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си в образуваното съдебно производство по оспорване на административния акт, поради което правото му на защита не е нарушено. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Административният орган приема за установено при международното разследване, че стоката, декларирана в ЕАД 15 BG003000 H0196410/20150917 – за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на необщностни стоки – скрепителни елементи /болтове от ръждаема стомана/, код по TARIC 7318158998, 7318155998, 7318158198 и 7318159098, е с произход Китайска народна република, а не Тайван, посочен в декларацията като държава на произход, където само е претоварена, предвид което за нея се дължи АДМ в размер на 74, 1%, наложено с Регламент (ЕС) 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайската народна република, приложимо към датата на поставяне на стоката под режим "допускане за свободно обращение" и избегнато от получателя на стоката. От събраните по делото доказателства, а именно фактура, опаковъчен лист към нея, коносамент с данни за стоката съгласно фактурата и сертификат за произход на стоката е установен видът на стоката, стойността й, контейнерът, с който е доставена, изпращачът на стоката "Джуе Джинг Индъстри Ко" – Тайван, спедитора, товарното и разтоварно пристанище, както и че сертификатите са издадени от "WORLD RIVER INT. L CO. ". С писмо от 27.07.2017 г. на зам. директора на Агенция "Митници" началникът на Митница Пловдив е уведомен за постъпил в ЦМУ на 23.06.2017 г. доклад на OLAF по повод разследване OF/2015/0202 и OF/2015/1332 и допълнителна информация към доклада, постъпила на 04.07.2017 г., свързана с разследване № OF/2015/1332, съдържаща допълнителни данни, предоставени от Тайванските органи за претоварвания по този случай. OLAF уведомява митническите органи с писмото, че на база на получената информация е изяснено, че стоките – скрепителни елементи от стомана, са били внесени в свободни зони в Тайван от Китайската народна република с деклариран китайски произход, поради което за тези стоки са дължими антидъмпингови мита. В получената допълнително информация към доклада, постъпила на 04.07.2017 г., свързана с разследване № OF/2015/1332 и таблицата към нея се съдържат стоките, превозвани с контейнери TCKU3685970 и TCLU7269031 и допуснати за свободно обращение и крайна употреба с митнически декларации, подадени в митница Пловдив 15 BG003000 H0196410/20150917 и 15 BG003009 H0031957/20151030. Правилно съдът приема, че докладът на OLAF, в т. ч. и писмо № ОСМ(2017)12896 от 30.06.2017 г. с допълнителна информация към него, включително и на електронен носител, като официален документ се ползва с официална доказателствена сила. Съгласно чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследванията представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвяни от инспекции на националните администрации и също трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие спрямо всички субекти на държавите-членки, а приложението "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл на констатациите в доклада на OLAF относно прилаганите схеми за представяне на стоки от вида на процесните, като произведени в Тайван, с оглед прикриване на действителната държава на произход Китай, допълнително представената информация с писмо от 30.06.2017 г. относно конкретни стоки и извършените съпоставки на информацията, съдържаща се по отношение на процесния внос, превозен с контейнер TCKU3685970, не може да бъде противопоставен представеният сертификат за произход на стоката, издаден от износителя, тъй като той няма никаква стойност като доказателство за произход. Същият е издаден 18 дни, след като стоката е била натоварена на кораба и 9 дни, след като е пристигнала в пристанище Бургас. От приложение към писмото на OLAF от 30.06.2017 г. Copy of Annex_2 Exsel_file_OLAF2016031_BG се установява, че тайвански вносител на процесните стоки е FORTUNA RAINBOW CO., с вносна декларация № АА 0422500227 от 08.07.2015 г., митнически режим F1 и държава на произход Китай, код на стоката по ХС 73181510004, количество 2 270, 28; тегло 21 109, 60 кг; след което същите стоки са предмет на износна декларация № АА 0424225397 от 13.07.2015 г., митнически режим F5, държава на получаване – България, име на кораба – XIN MINGZHOU18, тайвански износител – WORLD RIVER INT L CO, LTD; купувач – MEGA WISH IN (VIRGIN ISLAND); код по ХС - 73181590007, количество 2270, тегло 21 109, 60 кг., вносна декларация № АА 0422500227, номер на контейнер TCKU3685970. При съпоставка на тези данни с ЕАД 15 BG003000 H0196410/20150917, с който са декларирани процесните стоки, се установява, че се касае за едни и същи стоки по количество и тегло, транспортирани с един и същи плавателен съд, в един и същи контейнер TCKU3685970. От така установеното следва, че декларираната стока е произведена в Китай и в резултат на действия на логистични компании, рискови търговски дружества и свързани такива формално е представена като такава с търговски произход от Тайван. Проследените в доклада търговски операции налагат извод, че тези операции са осъществени единствено с цел избягване заплащането на АДМ, установено с Регламент № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китай, чрез предаване на такива стоки на формален произход от Тайван. Ето защо като приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. По изложените съображения и доводите на касатора за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, са неоснователни. Правилно съдът се позовава и на решението по дело С-416/2015 г. на СЕС, в което е прието, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събиране на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна, както и че решаващо обстоятелство е проведеното международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF е установено, че стоката е с произход от Китай и само е претоварена в трета държава, а след като преференциалният произход на стоката от трета държава не е установен, а се потвърждава произходът й от Китай, начисляването на АДМ мито е дължимо. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правило и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,