Решение № 13518 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2009 г.

Решение № 13518 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София против решение № 29/8.05.09 г., постановено по адм. д. № 7849/08 г. с което е прогласена нищожността на решение № 1750/27.11.08 г. на директор на дирекция "ОУИ" - София, с което е прогласена нищожността на акт за прихващане или връщане № 808257/23.09.08 г. издаден от ТД на НАП-София, делото е върнато като преписка на директора на дирекция "ОУИ"-София за ново произнасяне по жалбата на "Зеда Тур"АД. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като релевираните пороци са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу решение № 1750/27.11.08 г. на директор на дирекция "ОУИ"- София. Ответникът по касация- "Зеда тур"АД чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изтъква се, че съображенията на административния съд са подробни и точни. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред Административен съд София- град (наименован за краткост по - надолу с абривиатурата АССГ) е било решение № 1750/27.11.08 г. издадено от директор на дирекция "ОУИ" - София. С обжалвания административен акт, директорът на дирекция "ОУИ"- София се е произнесъл по жалбата на "Зеда тур" АД срещу акт за прихващане или възстановяване № 808257/23.09.08 г. Видно от самата жалба е, че с нея "Зеда тур"АД не е обжалвала АПВ в частта относно определената за връщане главница, а е искало от директора на дирекция "ОУИ" да се произнесе относно липсата на произнасяне в АПВ относно законна лихва върху сумата от 30146, 84лв. (главницата), представляваща подлежаща на възстановяване такса за битови отпадъци и лихви по отменен акт на приходната администрация. Твърденията на жалбоподателя са били, че АПВ е непълен, тъй като липсва произнасяне относно претендираната лихва върху главницата за възстановяване. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-София е обявен за нищожен целият АПВ № 808257/23.09.08 г. издаден от Надежда Колева. Мотивите в обжалваното решение са, че АПВ е издаден от некомпетентен орган, тъй като в случая е разпоредено връщане на суми, платени за такса битови отпадъци за 2000 и 2001 г. а местните такси не са включени в изброяването на чл. 128, ал. 1 от ДОПК съгласно който на прихващане подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции. Становището на директора на дирекция "ОУИ" е, че компетентният орган към който следва да бъде отправено искането за възстановяване на недължимо внесени местни такси е кметът на съответната община, а не органът по приходите, какъвто е настоящия случай. АССГ е преценил решението на директора на дирекция "ОУИ" като нищожно на две основания - първо, че с решението е влошено положението на жалбоподателя, с което е нарушена забраната на чл. 155, ал. 8 ДОПК и второто, че е нарушено диспозитивното начало, тъй като директорът на дирекция "ОУИ" се произнесъл в една част по влязъл в сила акт, а именно в частта относно разпоредената за връщане главница. Прието е, че директорът на дирекция "ОУИ" не се е произнесъл по обжалваната част, което налагало връщане на преписката именно на този орган за произнасяне. Административният съд е приел, че компетентен да се произнесе по искането на "Зеда Тур" АД за връщане на събраната ТБО по отменения ДРА 119/6.08.02 г. и лихвите върху претендираната сума е именно органът по приходите, издал АПВ. Решението на административния съд е правилно. Съгласно чл. 301 от АПК, когато административният акт бъде отменен след като е започнало неговото изпълнение, административният орган възстановява нарушеното право, а при невъзможност удовлетворява засегнатото лице по друг начин. Административното производство, в конкретния случай е инициирано от търговското дружество и следствие отмяната на ДРА№ 119/06.08.02 г. издаден от ТДД-София, в частта, в която е определен ТБО за 2000 г. и 2001 г. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ (в редакцията към 2001 г.) таксата за битови отпадъци се събира от данъчната администрация. По аргумент от цитираните разпоредби следва, че по искането за възстановяване следва да се произнесе органът, издател на отменения административен акт. В този смисъл се тълкува и разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК, в чиито текст се визират и "такси". По тези съображения, като основателен се преценява изводът на административния съд, че АПВ е издаден от компетентен орган. Основателно е приетото от административния съд, че преписката следва да се върне за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" в частта относно претенцията за лихви. Последният не се е произнесъл по съществото на жалбата, с която е сезиран, което е следвало да направи при наличие на обжалван, валиден АПВ, какъвто се установи, че е процесния. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Въпреки молбата за присъждане на разноски, по делото липсват данни да са направени такива пред касационната инстанция от "Зеда Тур "АД, поради което съдът не се произнася по тях. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав