Решение № 72 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2010 г.

Решение № 72 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4760/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област, против решение № 101/11.02.2010 г., постановено по а. д. № 468/2009 г. по описа на Административен съд София област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отменил като незаконосъобразна, по жалба на Силвия Пламенова Чаворина от гр. София, заповед № СП-18/27.03.2009 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е прекратено служебното й правоотношение. Недоволен от решението, областният управител го обжалва. Счита същото за недопустимо, тъй като е произнесено по просрочена и съответно - недопустима, жалба на Чаворина. Моли да бъде обезсилено. В хода по същество на делото, чрез представените писмени бележки, процесуалният представител на касатора развива и довод за допуснато нарушение на материалния закон. Претендира и за разноски. Ответната страна - Силвия Чаворина, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, пето отделение възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССО. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда за срочността и допустимостта на подадената жалба от Чаворина, а на писмените му бележки - изводът на съда за липса на фактическо съкращаване на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за недопустимост на обжалваното решение е неоснователен. Освен всички изброени от АССО релевантни факти и направени от съда правни изводи във връзка със срочността на първоначалната жалба на Чаворина, следва да се посочи, че в обжалваната заповед на областния управител не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да бъде обжалвана. Това обстоятелство, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, води до удължаване на срока за обжалване на акта на 2 месеца. Дори да се приеме за вярно твърдението на касатора, че заповедта е връчена на Чаворина при отказ от нейна страна да я получи и това е станало на 27.03.2009 г., 2-месечният срок, на основание чл. 60, ал. 3 от ГПК, изтича на 27.05.2009 г., когато е подадена и жалбата в АССО. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон от страна на АССО при постановяване на обжалваното решение. Спорният момент е дали длъжността, заемана от Чаворина - "старши юрисконсулт" в Отдел "ПНО", Дирекция "АПОФУС" на областната администрация на Софийска област е действително съкратена. АССО е изследвал задълбочено промените в длъжностното разписание (ДР) на областната администрация и е установил, че така посочената длъжност не съществува в новото ДР, утвърдено на 27.03.2009 г. В същото време обаче, изследвайки служебните функции и задължения на държавните служители, заемащи длъжности в областната администрация, за които се изисква юридическо образование съдът е установил, че задълженията, изпълнявани от Чаворина и отразени в длъжностната характеристика за длъжността й, връчена й на 12.11.2008 г., съвпадат изцяло с тези, отразени в длъжностната характеристика за длъжността "старши експерт" в Отдел "АФСДС" на Дирекция "АПОФУС". Последната длъжност е новоразкрита с ДР, утвърдено на 27.03.2009 г. При това изследван и установен е и фактът, че броят държавни служители в областната администрация не е променен. Тези безспорно установени факти обосновано са довели АССО до извод, че липсва реално съкращаване на длъжността, заемана от Чаворина, поради което като незаконосъобразна, обжалваната заповед на областния управител е била отменена. Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства, които да водят до изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,