Решение № 3100 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2008 г.

Решение № 3100 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба "Земеделие" - гр. Благоевград срещу решение № 4727 от 31.10.2007 г. по адм. д. № 14/2007 г. на Районен съд - Благоевград, в частта, в която е осъдена Общинска служба "Земеделие и гори" (сега само "Земеделие" да заплати на Нели Стоилова Бедрова, Димитринка Димитрова Станкова и Силвия Димитрова Иванова разноски по делото в размер на 300 лева. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли, да се отмени обжалваното решение в частта, в която е осъдена службата да заплати разноски на жалбоподателите. Ответниците по жалбата - Нели Стоилова Бедрова и Димитринка Димитрова Станкова с писмено възражение оспорват касационната жалба и молят, да се остави в сила решението в обжалваната част за разноските. Ответникът - Силвия Димитрова Иванова редовно призвана не се явява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и съда след като е прогласил нищожност на оспорения административен акт е присъдил в съответствие с чл. 143 от АПК направените разноски по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е частично основателна. С решение № 4727 от 31.10.2007 г. по адм. д. № 14/2007 г. на Районен съд - Благоевград, е прогласена нищожността на решение № F004В от 4.02.2002 г. на Поземлена комисия - Благоевград, с което на наследниците на Софика Стоилова Станкева е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя и е осъдена Общинска служба "Земеделие и гори" (сега само "Земеделие") да заплати на жалбоподателите Нели Стоилова Бедрова, Димитринка Димитрова Станкова и Силвия Димитрова Иванова разноски по делото в размер на 300 лева. Решението в частта, с която е прогласена нищожност е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционният съд е приел, че след като е прогласена нищожността на решението на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е осъдена ОСЗГ да заплати на Силвия Димитрова Иванова разноски по делото, а в останалата обжалвана част решението е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че след като жалбата е основателна и е прогласил нищожността на обжалвания административен акт, на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото. Този извод на съда е в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следа като е отменен (прогласен за нищожен) административния акт, но само по отношение на присъдените разноски на Нели Стоилова Бедрова и Димитринка Димитрова Станкова. Видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ от 21.06.2007 г. (л. 17 от адм. д. № 14/2007 г. на РС - Благоевград) само двете жалбоподателки са упълномощили адв. Елена Терзиева за производството по делото при възнаграждение 300 лева, а жалбоподателката Силвия Димитрова Иванова не е извършила упълномощаване и не е участвала в производството с пълномощник. При тези данни първоинстанционният съд в нарушение на чл. 143, ал. 1 от АПК е осъдил касатора да заплати на всички жалбоподатели разноски по делото, а не само на тези, които действително са направили такива. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която е осъдена ОСЗГ да заплати разноски по делото на Силвия Димитрова Иванова, а в останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение