Решение № 7397 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2021 г.

Решение № 7397 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Марица", област Пловдив срещу решение № 1672 от 01.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1153/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № РД-09-506/11.05.2020 г. на същия административен орган, с която е наредено в 60-дневен срок от влизане на заповедта в сила да бъде премахнат обект "жилищна сграда" с идентификатор 62858.501.791. 3 по кадастралната карта на [населено място], община "Марица", област Пловдив, брой етажи – 1, със застроена площ 72 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор 62858.501.791 по КК на [населено място], собственост на Р. Ч.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание, представлявана от пълномощника си адв. К., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на административния съд за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделя от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че в противоречие с изискванията на чл. 35 АПК от страна на административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Изводите в обстоятелствената част на заповедта, че сградата е застрашена от самосрутване и е негодна за ползване и не подлежи на ремонт и реконструкция са направени само въз основа на констатациите в протокола на комисията по чл. 196 ЗУТ, без да се установи действителното техническо състояние на строежа и възможността той да бъде поправен и заздравен. Заключението на решаващия съд за противоречие на заповедта с материалния закон също следва да бъде споделено. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден при липсата на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Цитираният текст въвежда две кумулативни предпоставки, които обосновават предприемането на крайната предвидена в закона мярка – премахване на строеж, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. В случая е установено, че сградата, предмет на заповедта, е в лошо техническо състояние, поради напълно компрометираната покривна конструкция, която подлежи на подмяна и в този си вид е негодна за обитаване. Същевременно, изслушаната и приета по делото съдебно - техническа експертиза установява, че независимо от сериозните нарушения на покривната конструкция и на част от ограждащите стени, сградата може да се ремонтира и заздрави, тъй като не се констатират дефекти на основите й и част от стените са здрави. Следователно в случая не е изпълнена втората от предвидените в разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на строежа, поради което административният съд правилно приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Възражението на касационния жалбоподател, че след като не е изразила становище по констатациите в протокола от 11.11.2019 г. ответницата Ч. не ги оспорва, е неоснователно. В случая ответницата Ч., собственик на наредения за премахване строеж, оспорва всички констатации в заповедта, като я обжалва пред съда, а в хода на проведеното съдебно производство ангажира гласни доказателства, с които опровергава изложеното в обстоятелствената част на административния акт. Инвестиционните намерения на собственика спрямо строежа, предмет на заповедта за премахване, са без значение, тъй като не се обхващат от фактическия състав на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, а освен това, ако сградата не се поддържа в добро техническо състояние, административният орган може да предприеме спрямо собственика други административни мерки, предвидени в закона. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното своевременно искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община "Марица", област Пловдив следва да заплати на ответницата по касационната жалба Р. Ч. сумата 700. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,