Решение № 224 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение10.12.2019 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7395/27.11.2018 г., постановено по гр. д. № 7773/2018 г. на СГС ІІ-Г състав, в частта, с която е потвърдено решение № 342993/19.02.2018 г. на СРС 141 състав, с което е осъден "Констракшън координейшън" ООД да плати на основание чл. 215 КТ сумата от 5164, 58 евро, представляваща дневни пари за командироване в Белгия, за периода от 03.11.2014 г. - 31.07.2015 г., както и в частта, в която е осъден да плати разноски над 237, 18 лв. за втора инстанция и над 252, 84 лв. за първа инстанция, както и държавна такса за първа инстанция над сумата от 128, 48 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 215 КТ, предявен от С. И. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу "Констракшън координейшън" ООД с ЕИК*********, със седалище гр. София за плащане на сумата от 5164, 58 евро, представляваща дневни пари за командироване в Белгия за периода от 03.11.2014 г. - 31.07.2015 г. ОСЪЖДА ищеца С. И. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на "Констракшън координейшън" ООД с ЕИК *********, със седалище гр. София разноски за настоящата инстанция в размер на 986, 60 лв.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 224 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Констракшън координейшън" ООД срещу решение № 7395/27.11.2018 г., постановено по гр. д. № 7773/2018 г. на СГС ІІ -Г състав, с което е уважен иск по чл. 215 КТ на С. И. М. и е осъден касатора да му плати сумата от 5164, 58 евро, представляваща дневни пари за командироване в Белгия за периода от 03.11.2014 г. - 31.07.2015 г. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил командирован като дърводелец за периода от 03.11.2014 г. - 31.07.2015 г. в Белгия срещу трудово възнаграждение от 3812, 43 лв. на основание чл. 121, ал. 3 (отм.); КТ. Според въззивния съд, в полза на ищеца са били уговорени същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата работа в приемащата държава, но на основание чл. 121, ал. 5 (отм.); КТ работодателят дължи и командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 121, ал. 5 КТ (отм.); , тъй като ищецът е бил командирован над 30-дни в друга държава- страна членка на ЕС и за срока на командироване, в полза на ищеца са уговорени поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата работа в приемащата държава. Според касатора, в този случай не се дължат дневни командировъчни пари. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали в хипотезата на чл. 121, ал. 5 (отм.); КТ работодателят дължи командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. По този въпрос ВКС, състав на ІІІ ГО намира следното: Командировъчните плащания се квалифицират като осигуряване на условията на труд при командироване. Това са допълнителни плащания, които имат за цел да покрият разноските на работника, свързани с промяната в мястото на работа. Командироването става с едностранно волеизявление и е свързано с временна промяна в мястото на работа поради производствена необходимост. С Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина са уредени минималните стандарти за осигуряване на условия на труд и на заплащане при командироване в чужбина. Страните по трудовия договор могат да уговорят по-благоприятен режим, а наличието на специална норма може да дерогира приложението на Наредбата (общата норма). Именно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 (отм.); КТ е специална норма, която дерогира приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В случаите, когато командироването е в рамките на предоставяне на услуга в държава от ЕС за повече от 30 дни, работодателят е длъжен да осигури условия на труд (чл. 127, ал. 4 КТ) във формата на допълнителни плащания, съответни на минималните условия за работа на работници или служители за същата или сходна работа в приемащата държава. В тази специална хипотеза законът урежда други специални условия за осигуряване на труда, поради което Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не се прилага. В този смисъл следва да се тълкува и разбира нормата на чл. 121, ал. 5 (отм.); КТ, която постановява, че в условията на заплащане, т. е. при осигуряване на условията на труд при командироване за работа в чужбина над 30 дни в рамките на предоставяне на услуга в държава членка на ЕС, не се дължат (не се включват) командировъчните плащания по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Обратното тълкуване би означавало работодателят да плати двойно за осигуряване на условията на труд в приемащата държава. Предвид отговора на въпроса, решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, а искът по чл. 215 КТ като неоснователен следва да се отхвърли. Не се спори между страните по делото, че ищецът е работил по трудов договор на основание чл. 121, ал. 3 (отм.); КТ като "дърводелец" за периода от 03.11.2014 г. - 31.07.2015 г. в Белгия срещу трудово възнаграждение от 3812, 43 лв. и че работодателят е осигурил условия на труд, съответстващи на минималните условия за работа на работници или служители за същата или сходна работа в приемащата държава. При това положение работодателят не дължи плащането на дневни командировъчни пари на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 986, 60 лв.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: