Решение № 9739 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Казанджиев, [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [адрес], подадена чрез адв.В. Волева, с която се обжалва Решение 6602 от 08.11.2022 год. по адм.д. 3433/2022 год. по описа на Административен съд София град. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена жалбата г-н Казанджиев срещу Решение 2153-21-135 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град, в частта, в която е оставена без уважение жалба 1023-21-10-83/18.02.2022 год. на Г. Казанджиев срещу Разпореждане РНП-3-4-21-01065250/27.01.2022 г. на ръководителя на ПО и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ТП на НОИ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат подборни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждане [номер]/93 от 03.12.2021 год. е влязло в сила и се изразява становище, че не са налице предпоставките за възстановяване на сумите поради добросъвестността на жалбоподателя. В заключение е направено искане да бъде отменено оспореното решение и се претендира присъждане на направените по делото деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. Димитрова, преупълномощена от адв. Волева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът не се представлява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител гл. юрисконсулт Н. Медарова, в които са излагат подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на Г. Казанджиев, [ЕГН], със съдебен адрес: гр. София, [улица], подадена чрез адв.В. Волева, с която се оспорва Решение 2153-21-135 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град, в частта, в която е оставена без уважение жалба 1023-21-10-83/18.02.2022 год. на Г. Казанджиев срещу Разпореждане РНП-3-4-21-01065250/27.01.2022 г. на ръководителя на ПО. С посоченото разпореждане, постановено на основание чл.98, ал.2 вр. чл.114, ал.2, т.2 и чл.113 от КСО, е определен размерът на подлежащата на възстановяване от касатора добросъвестно получена сума за ОСВ във връзка със служебно заличените по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. данни по чл.5, ал.4 от КСО, подавани за лицето от Миг трейд ЕООД 3790 лв. С Решение 2153-21-135 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град е уважено възражение за изтекла погасителна давност за периода 02.08.2016 г. 31.12.2016 г. за сума в размер на 155, 34 лв. и същото не се оспорва пред първоинстанционния съд в тази му част. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в пенсионното досие на жалбоподателя и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с отпуснатата лична пенсия и последващите й изменения. Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя, АССГ е приел, че основанието за издаване на Разпореждане РНП-3-4-21-01065250/27.01.2022 г. е влязлото в сила разпореждане [номер]/93 от 03.12.2021 год., с което е изменена личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя, отпусната считано от 02.08.2016 г. След влизане в сила на посоченото разпореждане е възникнало задължение към ДОО, тъй като надвзетата сума за пенсия за посочения период е била получена от него без правно основание. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че са били налични предпоставките на чл.98, ал.2, т.2 от КСО за издаване на разпореждането, предмет на настоящето производство, касаещо възстановяване от страна на жалбоподателя на добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е обсъдил и направените възражения, свързани с добросъвестността на жалбоподателя и е приел, че в оспорения адм. акт не се твърди недобросъвестност на жалбоподателя, респективно неговата добросъвестност се предполага при липса на доказателства за обратното, но съобразно разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване с изключение на случаите, изчерпателно изброени в т.1 т.3 от посочената по-горе разпоредба. За конкретния случай е приел, че е налице изключението по чл.114, ал.2, т.2 от КСО - когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че въз основа на подадено Заявление вх. МП-47138/31.05.2012 г., с разпореждане [номер] от 22.06.2012 на ръководителя на ПО, на Г. Казанджиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер до определянето му по реда на КСО. С последващо разпореждане от 01.08.2012 год. е определена пенсия в действителен размер за зачетен осигурителен стаж 21 години, 4 месеца и 11 дни втора категория; 16 години, 03 месеца и 15 дни трета категория и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл.104 от КСО 42 години, 11 месеца и 29 дни. Впоследствие служебно отпуснатата пенсията е осъвременявана и преизчислявана, вкл. за придобит след пенсионирането осигурителен стаж. От представеното като писмено доказателство писмо вх. 2175-21-554/04.06.2021 год./л.23/ е видно, че директорът на Дирекция Пенсии е уведомен за извършена проверка по разходите на ДОО на Миг трейд ЕООД и за заличени съгласно дадени задължителни предписания данни по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от дружеството с декларация обр.1 за осем лица, вкл. и за жалбоподателя, с вид осигурен 01, за периода 23.07.2015 г. 31.07.2017 год. Въз основа на горното е постановено разпореждане [номер]/93 от 03.12.2021 год., с което пенсията на жалбоподателя е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, б. д от КСО, като при определяне на размера й са изключени осигурителният стаж и доход от Миг трейд ЕООД. Касаторът твърди, че посоченото разпореждане неправилно е прието за влязло в сила от страна на първоинстанционния съд и излага доводи, че това разпореждане не му е било редовно връчено, поради което не е имал възможност да го оспори пред компетентния съд. Едновременно с това твърди, че са подавани жалби срещу него до АССГ и ВАС, но по делото не са събирани доказателства в тази посока. Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за неоснователни. На л.52 от делото е приложено Определение 2153-21-189/04.05.2022 год. на директора на ТП на НОИ София град, с което същият на основание чл.117 от КСО, във вр. чл.88, ал.1, т.2 от АПК е оставил без разглеждане подадената от г-н Казанджиев жалба против посоченото разпореждане, тъй като е просрочена. Това определение е обжалвано от касатора пред АССГ, който с Определение 5254/30.06.2022 год. по адм.д. 5454/2022 год. /л.82/ е отхвърлил подадената жалба. Постановеният съдебен акт е окончателен. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че посоченото разпореждане е влязло в сила и е породило правното си действие, обуславяйки постановяване на Разпореждане РНП-3-4-21-01065250/27.01.2022 г. на ръководителя на ПО, с което на основание чл.98, ал.2 вр. чл.114, ал.2, т.2 и чл.113 от КСО е определен размерът на подлежащата на възстановяване от касатора добросъвестно получена сума за ОСВ. В касационната жалба са направени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на недобросъвестност при получаване на подлежащите на възстановяване суми, както и че съгласно чл.114, ал.2 от КСО същите не подлежат на възстановяване, тъй като са добросъвестно получени. Така направените оплаквания са неоснователни. Никъде в обжалваното решение не се твърди, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателя по смисъла на закона. Напротив, първоинстанционният съд е приел, че в оспорения адм. акт не се твърди недобросъвестност на жалбоподателя, респективно неговата добросъвестност се предполага при липса на доказателства за обратното. Неправилно е и тълкуването от страна на касатора на разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО. Посочената разпоредба действително съдържа правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, но тя съдържа и изключенията от това правило, изчерпателно изброени в чл.114, ал.2, т.1 т.3 от КСО. В конкретния случай е налице изключението по т.2 от визираната разпоредба, а именно, когато след изплащането на сумите са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Налице са нови данни по смисъла на тази разпоредба, тъй като по отношение на осигурителя Миг трейд ЕООД е извършена пълна ревизия по разходите на ДОО. Резултатите от същата са обективирани в констативен протокол, приет по делото като писмено доказателство, въз основа на който са издадени задължителни предписания, довели до заличаване на данните по чл.5, ал.4 КСО, подавани от този осигурител по отношение на жалбоподателя за периода 23.07.2015 г. 31.07.2017 год. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, потвърждавайки Решение 2153-21-135 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в минималния размер, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,