Решение № 2131 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2009 г.

Решение № 2131 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. на началника на ДНСК-София против решение № 1361/24.07.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1370/2008 г. в частта за отмяна на заповедта № РД-14-348/24.04.2008 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж ресторант "Морска звезда" по отношение на основна сграда от 1992 г. с площ от 82,45 кв. м. и покриване на съществуваща тераса - 110 кв. м., описани в приложение № 4 към заключението на вещото лице Бранимир Карагеоргиев и 2. на "ПРИБОЙ" ООД Варна срещу същото решение в ЧАСТТА за отхвърляне на жалбата му срещу заповедта по отношение премахване на допълнително изградена тераса на второ ниво - 98 кв. м., допълнително изградена тераса от 40 кв. м., от които 10 кв. м. върху плажна ивица и допълнително изградена тераса общо от 25 кв. м., от които 10 кв. м. върху плажна ивица, също описани в приложение № 4 към заключението на вещото лице. В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението за частична отмяна на заповедта поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Във втората касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението в другата му част поради неправилно прилагане на материалноправните и процесуални норми. Поддържа се, че заповедта е изцяло незаконосъобразна, а строежът законен, поради което се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на заповедта. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, по отношение на неблагоприятните за тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за незаконосъобразна по отношение премахването на части от ресторант "Морска звезда" - основната сграда от 1992 г. с площ от 82,45 кв. м. и покриването на съществуващата тераса с площ от 110 кв. м., тъй като са законно изградени въз основа на одобрени проекти и разрешения за строеж от 1989 г. и от 2004 г., и не са разположени върху територията на плажа, съгласно действащите планове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Представените по делото разрешения за строеж № 77/7.09.1989 г. за част "Плажно обслужващ комплекс-север" ведно с приложенията към него и № 10/16.01.2004 г. за закриване на тераса с дървена конструкция и остъкляване, със застроена площ от 120 кв. м., опровергават извода на административния орган за незаконност на частта от ресторант "Морска звезда" представляваща основна сграда от 1992 г. с площ от 82,45 кв. м. и покритата съществуваща тераса от 110 кв. м. Правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, съдът е отменил заповедта по отношение на тези законно изградени части от строежа. Неоснователно се поддържа от касатора началник на ДНСК наличието на други основания за незаконност на тези части от строежа-извършването им при съществени отклонения от одобрените проекти и в нарушение на правилата за изпълнение на разрешените строителни работи. Законосъобразността на административния акт се проверява само въз основа на основанията за издаването му. В случая строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - извършен без одобрени проекти и/ или разрешение за строеж, а не по чл. 225, ал. 2, т. 3 и 4 ЗУТ и наличието на хипотезите на последните е извън съдебния контрол. Строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед е достатъчно индивидуализиран в заповедта и констативния акт. Наименованието на ресторанта, както е означено е на место и разположението му на територията на морски плаж "Фичоза" го отграничават в достатъчна степен от други подобни обекти. В административната преписка е приложен снимков материал, както и писмени доказателства, вкл. Извадки от действащите планове, въз основа на които и вещото лице арх. Бранимир Карагеоргиев е определило местонахождението на строежа, както и разположението на частите от него, които са отразени в приложенията на заключението, а то следва да се счита за неразделна част от съдебното решение. Непосочването на адресат на заповедта не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ премахването на незаконен строеж е за сметка на извършителя му и други посочени в нормата лица. Именно в качеството на извършител на строежа, дружеството е оспорило заповедта. Доколкото законът допуска премахването и на части от строеж, които са незаконни, правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта само частично по отношение извършеното въз основа на разрешенията за строеж. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,