Решение № 132 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2011 г.

Решение № 132 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление "Полиция" - Белене срещу решение № 326 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 28/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № 66/20.12.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на Любомир Любенов Симеонов. Иска се отмяната му поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Развити са доводи, с които се цели опровергаване правилността на основното съображение на съда, мотивирало го за отмяна на административния акт, а именно изтекъл двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ответникът Любомир Симеонов счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Депозиран е писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Ответникът по касация е наказан в качеството си на старши инспектор - началник група "Охранителна полиция" към РУП - Белене. Прието е, че е налице небрежно изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на посоченото по-горе дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Вмененото му във вина нарушение е, че при проведена специализирана полицейска акция на територията на РУП, ръководена от Симеонов, не са били съставени АУАН на родителите (настойниците) на непълнолетните лица, установени на 16.04.2010 г. в механа "Тихия кът" в гр. Белене да консумират алкохол, както и на управителя на заведението съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗД), като с това свое бездействие полицейският служител е нарушил свои задължения съгласно цитираната инструкция и длъжностната характеристика, и е показал пропуски в изучаването и прилагането на закона и на разпоредби, регламентиращи служебната дейност. Касационният съд споделя изводите в решението, че заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се форма, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Възприема се и тезата на съда, че въпреки устното разпореждане на бившия началник на полицейското управление АУАН да бъдат съставени след почивните дни, това не представлява извинителна причина за бездействието на наказания служител, който е имал законово правомощие съгласно чл. 45 от ЗЗД и приложимата инструкция да стори това незабавно. Изготвеният на 17.04.2010 г. рапорт от Симеонов за проведената СПО не прехвърля отговорността за несъставянето на АУАН на нарушителите от него на началника, а както се установява, последният е премълчал констатираните нередности във въпросното заведение в доклада си до директора на ОД на МВР - Плевен от 19.04.2010 г. Споделя се обаче и заключението на решаващия съд, че в случая дисциплинарната отговорност на служителя е погасена по давност. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че дисциплинарното наказание "писмено предупреждение", наложено със заповед № 66 от 20.12.2010 г. на началника на РУП - Белене, не е в съответствие с чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като от откриване на нарушението са изминали повече от 2 месеца. Срокът, в който нарушението е открито, започва да тече в момента, в който всички факти и обстоятелства от състава на нарушението са достигнали до знанието на компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Обосновано съдът е приел, че още с изготвяне на рапорта от 17.04.2010 г. от Любомир Симеонов, депозиран в РУП - Белене, дисциплинарнонаказващият орган е узнал за извършените нарушения по ЗЗД, за които служителят е бил длъжен да състави АУАН в 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Дисциплинарното нарушение на Симеонов под формата на виновно бездействие е извършено в периода от 16.04.2010 г. до 16.07.2010 г., а наказанието му е наложено на 20.12.2010 г., което е след двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Несъстоятелно е позоваването на касатора, че рапортът от 17.04.2010 г. не бил заведен в деловодството със съответен регистрационен номер, което поставя под съмнение факта на узнаването на нарушението от началника на РУП като дисциплинарнонаказващ орган, компетентен да разпореди проверка и да наложи конкретното наказание. Изготвянето на този рапорт на посочената дата и надлежното му депозиране е факт, който се установява от редица писмени документи по преписката, както и това, че началникът е бил запознат със съдържанието му. Предвид изложеното правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна, не са налице основания за касиране на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,