Решение № 13030 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2015 г.

Решение № 13030 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. обжалва решение № 882 от 19.02.2015 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 11845/2013 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № 2251300087/2.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 1864/31.10.2013 г. при обжалването му по административен ред. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилна преценка относно компетентността на органа, възложил ревизията. Касаторът счита, че е изпълнил указанията на първоинстанционния съд, дадени с определението за насрочване на делото и е представил доказателства за компетентност на лицата, издали заповедите за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен орган и длъжностното им качество. Съдът не е дал допълнителни указания за установяване компетентността на органите по приходите. Позовава се на представената пред първата инстанция Заповед № 391-А/21.01.2013 г. на директора на ТД на НАП. На основание чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания представя заверен препис от заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП град С.. Искането е за отмяна на решението, като се постанови друго по същество на спора или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - "М. К." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Л. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя писмена защита от 8.11.2016 г. и приложен към нея препис от заповед № РД-01-06/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - С., заверена с копието, представено по адм. дело № 3628/13 г. по описа на АССГ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "М. К." ЕООД, гр. С. не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 2 261 448.29 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 02, м. 03., м. 04., м. 05. и м. 06.2011 г. С обжалваното съдебно решение актът е обявен за нищожен. За да постанови този резултат съдът е приел, че органът по приходите, възложил процесната ревизия - Т. Т. В. не притежава правомощия по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В мотивите си съдът е посочил, че въпреки изричните указания, дадени с определение от 16.12.2013 г., директорът на дирекция "ОДОП" - С. не е представил доказателства, че към 22.11.2012 г. Т. В. е надлежно оправомощена от териториалния директор да издава заповеди за възлагане на ревизии и е заемала длъжността началник отдел "Контрол", в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" /СДО/. От фактическа страна съдът е установил, че ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1200443/22.11.2012 г. подписана от Т. Т. В., началник отдел Контрол, дирекция СДО, при ТД на НАП гр. С., която е връчена на ревизираното лице на 3.12.2012 г. Ревизията е повторна, във връзка с решение № 2543/26.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. С.. Със ЗВР № 1300040/28.01.2013 г. издадена от С. С. В. е изменен срока за провеждане на ревизията - до 3.03.2013 г. Видно от заповед № 391-А/21-03.2013 г. на директора на ТД на НАП гр. С. С. С. В., на длъжност началник сектор Селекция и координация в дирекция СДО е замествала Т. Т. В. за периода от 28.01.2013 г. до 1.02.2013 г. Със ЗВР № 1300087/1.03.2013 г. издадена от А. К. Г., началник отдел дирекция СДО при ТД на НАП гр. С. срокът на ревизията е удължен до 3.05.2013 г. Съгласно заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. на директора на ТД на НАП град С. А. Г. е оправомощена да издава заповеди по чл. 113, ал. 3 ДОПК и заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК по неприключили към 1.02.2013 г. ревизионни производства на конкретни лица, сред които и "М. К." ЕООД. Ревизионният акт е издаден от Д. Е. З. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С. въз основа на заповед за определяне на компетентен орган № К 1300087/20.05.2013 г. издадена от А. К. Г., началник отдел дирекция СДО при ТД на НАП гр. С.. При липсата на доказателства за компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на органа, възложил ревизията, съдът е направил извод за нищожност на издадения впоследствие ревизионен акт. Решението е неправилно постановено. В разглеждания случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че процесното ревизионно производство е започнало и е висящо към 1.01.2013 г., поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ е приложим действащият до този момент ред за издаване на ревизионни актове от орган по приходите, определен въз основа на заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК, издадена от органа, възложил ревизията. Поради това изцяло неотносими към валидността на оспорения ревизионен акт са доводите на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. С. по приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действаща от 1.01.2013 г., по силата на която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Спорът в настоящото производство е относно компетентността на Т. Т. В. - началник отдел Контрол, дирекция Средни данъкоплатци и осигурители /СДО/ при ТД на НАП - С. по възлагане на ревизии в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Неоснователни са доводите на касатора, че е изпълнил указанията по доказателства, дадени му с определението на АССГ от 16.12.2013 г. Съдът е указал изрично, че ответникът следва да сочи доказателства, че Т. Т. В. е надлежно оправомощена да възлага ревизии и . Такива доказателства в хода на първоинстанционното производство не са представени от директора на дирекция "ОДОП" гр. С. в хода на първоинстанционното производство, а се представят с касационната жалба. Поради това принципно правилни са изложените от съда мотиви за правните последици от липсата на доказателства за компетентността на органа, възложил ревизията за валидността на акта. С касационната жалба е представен заверен препис от заповед № РД-01-6/4.01.2010 г., издадена от С. П., директор на ТД на НАП гр. С., по силата на която Т. Т. В., началник отдел Контрол - дирекция СДО да изпълнява функциите на компетентен орган по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. /т. I. 13 от заповедта/. От цитираната заповед е видно също, че С. С. В. - началник сектор "Селекция и координация" е определена за заместник на Т. Т. В. /т. II. 12/. По реда на чл. 219, ал. 1 АПК са представени и заповед № 2965/30.12.2009 г. на териториалния директор на ТД на НАП - С. за преназначаване на Т. В. на длъжност "началник отдел" в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", отдел Контрол, считано от 1.01.2010 г. Със заповед № 190.1/23.03.2010 за преназначаване на С. В. на длъжността началник сектор, в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", отдел Контрол, сектор "Селекция и координация", считано от 1.04.2010 г. В съдебно заседание на 31.05.2016 г. се извърши констатация по оригинала на заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. и се установи, че представеният по делото препис от същата заповед съответства на оригинала. В последния изрично се констатира, че в т. I. 13 е посочена Т. Т. В., началник отдел Контрол, като оправомощена с функциите на органа по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В т. II. 12 от същата заповед С. С. В. е определена за заместник на Т. Т. В.. Касаторът не представя оригинали на заповед № РД -01-6/5.01.2010 и заповед № РД-01-6/6.01.2010 г. във връзка с определения на съда от 22.03.2016 г. и от 23.03.2016 г. Твърди, че съществува оригинал само на заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. Прилага писмо на директора на ТД на НАП гр. С. № 10-00-2546/3.05.2016 г. От представените в касационното производство доказателства следва да се приеме за доказана компетентността на Т. Т. В. - началник отдел Контрол в дирекция СДО - ТД на НАП, гр. С. по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК както към момента на издаване на първоначалната ЗВР № 1100409/7.09.2011 г., когато е образувано ревизионното производство, така и към момента на възлагане на повторната ревизия със ЗВР № 1200443/22.11.2012 г. Доказано е и обстоятелството, че Велева е заемала длъжността началник отдел Контрол в дирекция СДО на ТД на НАП, считано от 1.01.2010 г. Неоснователни са доводите на ответника по касация за приложение на чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 161 ГПК. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК е предвидено задължение за страната по делото да представи документ, който се намира у нея. Съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК при неизпълнение на това задължение, се прилага чл. 161 ГПК. Последната норма предвижда възможност за съда, с оглед на обстоятелствата по делото, да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В хода на настоящото производство наличието на два преписа от един и същи документ, които са с различно съдържание, е проверено съгласно чл. 183 ГПК - чрез задължение на страната да се представи оригинала на документа. При извършената констатация в с. з. на 31.05.2016 г. е установено, че представеният с касационната жалба препис на заповед № РД-01-6/4.01.2010 г., съответства на оригинала и че според оригинала Т. В. е определена от териториалния директор на компетентната ТД на НАП - С., като орган по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Завереният препис от копие на документ със същия номер, дата на издаване и издател по друго дело, не може да служи като основание за изключване на приетото по делото писмено доказателство, което съответства на оригинала /арг. чл. 183 ГПК./. Освен това директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. не е създал пречки за събиране на писмените доказателства, които е задължен да представи в оригинал по делото. Оригиналите, поискани от съда не се намират у страната по делото, а се съхраняват в ТД на НАП - С.. От писмо изх. № 23-22-541#2/15 от 14.04.2016 г. и от писмо вх. № 23-22-541#4 от 22.04.2016 г. е видно, че страната е предприела необходимите действия и е изискала от издателя - директора на ТД на НАП град С. документите, които е задължена да представи. В този смисъл е и искането на процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" - С., направено в с. з. на 31.05.2016 г. да му се даде възможност да представи оригиналите на другите два документа - от 6.01.2010 г. и от 5.01.2010 г. Поради това последиците по чл. 161 ГПК не са приложими. Цитираните в писмената защита на адв. Л. съдебни решения на Върховния административен съд и Административен съд, С. град се отнасят до преценката за компетентност на органите по приходите, посочени в т. I. 11 от заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. - Т. Ф. Р. - началник сектор "Ревизии" - ИРМ К. и Д. В. Я. - началник сектор "Ревизии", ИРМ К. и са неотносими към спора в настоящото производство. От изложеното следва, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите, с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед на директора на компетентната ТД на НАП. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, определен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. преди изменението с ДВ бр. 82/2012 г./ издадена от А. К. Г., началник отдел дирекция СДО при ТД на НАП гр. С., съгласно заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. на директора на ТД на НАП град С.. Поради това решението, с което актът е обявен за нищожен е неправилно постановено и следва да бъде отменено. Предвид липсата на фактически установявания по съществото на спора и забраната по чл. 220 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК разноските, в това число и тези за касационното производство, следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,