Решение № 12030 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2014 г.

Решение № 12030 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново против Решение № 321/22.07.2014 г., постановено по адм. д. № 241/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 111302155/03.12.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 93/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в обжалваната му част, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди в размер над 4 915,35 лв. и лихви върху тях в размер над 79,94 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 11 678,53 лв. и лихви върху него в размер над 9 039,72 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 273,98 лв. и лихви върху него в размер над 173,61 лв.; данък по чл. 35 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 1 870 лв. и лихви върху него в размер над 902,93 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 2 925,54 лв. и лихви върху него в размер над 1 081,81 лв.; допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и лихви върху него и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер над 5 141,60 лв. и лихви върху него в размер над 837,82 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Мариета Иванова Ангелова, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от адв. Тихол Тихолов, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионен акт № 111302155/03.12.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 93/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в обжалваната му част, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди в размер над 4 915,35 лв. и лихви върху тях в размер над 79,94 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 11 678,53 лв. и лихви върху него в размер над 9 039,72 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 273,98 лв. и лихви върху него в размер над 173,61 лв.; данък по чл. 35 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 1 870 лв. и лихви върху него в размер над 902,93 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 2 925,54 лв. и лихви върху него в размер над 1 081,81 лв.; допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и лихви върху него и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер над 5 141,60 лв. и лихви върху него в размер над 837,82 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени тази част на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че не са взети предвид от органа по приходите обстоятелствата свързани с начина на придобиване на недвижимия имот в с. Александрово. По този начин съдът не е кредитирал начина на определяне на данъчната основа, в която са включени разходи за придобиване не недвижим имот в пълния размер, даден от допусната в ревизионното производство експертиза. Приел е че неправилно органът по приходите е определил данъчната основа, като са включени разходите за придобиване на недвижимия имот в пълен размер. За неправилно съдът е намерил и констатациите на органа досежно размера на укрити приходи от продажба на стоки, получени от фактури, издадени от "Миг-дим" ООД и "Бокородо" ООД. По делото не са се събрали доказателства, че посочените доставки са реално осъществени. Липсват приемо-предавателни протоколи за получаването на фактурираните стоки. Не са налице първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад, транспортирането им, товарителници и др. документи. Изводите на съдът са подкрепени от допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда за начина на определяне на данъчната основа, в която не са включени разходите за придобиване не недвижим имот в пълния размер. Правилно е прието, че още в хода на ревизията са били представени доказателства за закупуване на строителни материали от трети лица - съпруг, роднини по сватовство, както и от "Керамика 98" ООД, управител на което дружество е бил бащата на жалбоподателката. По делото са събрани гласни доказателства - разпитани са петима свидетели, които са полагали труд на посочения обект. Всички свидетели са заявили, че са полагали труд на обекта, като за това не са получавали допълнителни възнаграждения, които да са им били изплащани от жалбоподателката. Относно оплакването, че съдът безмотивно е кредитирал свидетелските показания от делегиран съд, същото е неоснователно. От представеният протокол от делегирания съд подробно са описани въпросите и отговорите на свидетелите. Освен това поставените въпроси имат отношение към изясняване на фактическата обстановка по делото. Свидетелските показания са непротиворечиви и съответстват на доказателствата по делото. Свидетелите са обяснили в кой момент всеки е започнал работа на строежа, каква работа е извършавал, с какви материали, кой е ръководил обекта и и се грижил за доставките. Видно от доказателствата по делото строежът е осъществяван по стопански начин, поради което неправилно органа по приходите е определил данъчната основа, като са включени разходите за придобиване на недвижимия имот в пълен размер. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че посоченият недвижим имот няма данни да е част от търговското предприятие на ревизираното лице, поради което начина на покупка, съхраняване на материалите, влагането им и отчитането на труда по строителството, извършени по начина, по който се посочва в обясненията на жалбоподателката и показанията на свидетелите е напълно логичен. Относно получени по фактури, издадени от "Миг-дим" ООД и "Бокородо" ООД правилно е прието от решаващия съд, че по делото не са се събрали доказателства, че посочените доставки са реално осъществени. В частта от експертизата, касаеща неотчетените приходи от продажба на стоки, вещото лице е посочило, че част от процесните фактури, издадени от "Миг-дим" ООД и "Бокородо" ООД са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ревизираното лице, а това са и фактурите, които съдържат подписи на издател и на получател. Друга част от тези фактури, общо, които не са двустранно подписани, не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателката. Констатациите на експертизата в тази част от заключението противоречат на тези, изведените от органите по приходите за неотразяване на всички получени от посочените доставчици фактури. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е необходимо освен сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай, за да приеме, че "Миг-дим" ООД и "Бокородо" ООД са доставили на жалбоподателката цигари и ваучери по процесните фактури, органът по приходите се е позовал на самите фактури. По този начин е приел, че собствеността върху цигарите се прехвърляла към момента на покупката, плащането е извършвано в брой. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС Велико Търново досежно доказателствената сила на процесните фактури. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали фактурата е подписана или не от получателя. В тази връзка фактът, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчиците на ревизираното лице, не може да бъде тълкуван самостоятелно и да има водещо, предопределящо значение за реалното осъществяване на процесните доставки. Наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, в какъвто смисъл е постоянната практика на Съда на ЕС. Необходимо е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспорта на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листа и др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства. В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките - няма приемо-предавателни протоколи. Съдът правилно е приел, че направените констатации от органите по приходите, не доказват по безспорен начин реалното извършване на доставките на стоки по процесните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стока - цигари, поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Очевидно е обаче, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи. Липсват и приемо-предавателни протоколи удостоверяващи получаването на фактурираните стоки. Липсват и каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни. Първоинстанционният съд законосъобразно е намерил за правилни изводите на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които обосновават определянето на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с начина на изчисляване на паричния поток от счетоводната експертиза, съдът правилно е приел подхода при който паричните средства в касата на предприятието на едноличния търговец могат да бъдат приети като разполагаеми средства в паричния поток на физическото лице. По тези съображения съдът е кредитирал начина на определяне на паричния поток и оттам на данъчната основа за облагане, както са посочени в повторната СИЕ, и правилно е използвал заключението на експертизата при определяне на данъчната основа и дължимите от ревизираното лице задължения за данъци и осигурителни вноски. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Разноски: Пред касационната инстанция е претендирано възнаграждение от страна на процесуалният представител на касационния ответник. С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства претенцията следва да бъде уважена в размер на 1500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение