Решение № 4424 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2017 г.

Решение № 4424 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП против решение № 2498/13.04.2017 г. на Административен съд С. - Град (АССГ), Първо отделение, 43 състав, постановено по адм. д. № 11256 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р-22221815009736 - 091 - 001/15.07.2016 г., в частта, потвърдена с решение № 1747/04.10.2016 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. за установени задължения главница и лихви на В. Т. Д., с ЕГН: **********, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В полза на В. Д. са присъдени разноски в размер на 760 лв. за първоинстанционното производство. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Д. е бил управител на "К. ЕНД С." ЕООД заедно и поотделно с А. Х. Т. - Ч.. Д. продал дружествените си дялове с договор от 12.11.2014 г., тоест след периода за който са установени данъчните му задължения. На "К. ЕНД С." ЕООД е издаден РА № Р - 2218 - 1402097 - 091 - 01/06.11.2014 г., ползващ се със стабилитет. С акта на дружеството са установени задължения за същите данъчни периоди и на същите основания, общо в размер на 27 867,13 лв. - главница и 15 693,39 лв. - лихви. За събиране на задълженията на "К. ЕНД С." ЕООД е образувано изпълнително производство, в което е наложен запор на банкови сметки с ПНОМ от 20.11.2015 г. На 05.11.2014 г. дружеството е продало два броя МПС на "Д. И." ООД, чиито управители са същите лица. На 30.04. и на 06.10.2015 г. А. А. е продал и останалата част от активите - три броя МПС на "Д. И." ООД. В ревизионното производство на "К. ЕНД С." ООД е констатирано, че за ревизирания период няма подавани от дружеството декларации обр. 6, съгласно изискванията на Наредба Н - 8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според приходният орган има недобросъвестно поведение на В. Д. в качеството му на управител на "К. ЕНД С." ООД. Налице са предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Д. с оглед невнасяне дължимия данък върху доходите на ФЛ и ЗОВ. Касаторът моли чрез юрк. М. за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация е пледирал чрез пълномощника си адв. Ж. за оставяне в сила първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин по делото. Д. е бил управител на "К. ЕНД С." ООД заедно и поотделно с А. Х. Т. - Ч.. Д. е продал дружествените си дялове, а на "К. ЕНД С." ООД е издаден РА, ползващ се със стабилитет. Налице е пълно съвпадение между задълженията и основанията, установени с РА на дружеството и тези, установени с РА на В. Д.. Образувано е изп. дело, наложен е запор на банкови сметки, но задълженията не са били реално обезпечени. Продадени са общо пет броя МПС. В "К. ЕНД С." ООД са били назначени осем лица по трудов договор за които е следвало, но не са подавани декларации обр. 6. При така установените факти административният съд неправилно е приел липсата на предпоставки за ангажиране особената отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на В. Д. за задълженията на "К. ЕНД С." ООД. За процесния период Д. е бил управител на дружеството, чрез поведението на управителя са укрити факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени пред органа по приходите или пред публичния изпълнител. Д. е знаел в качеството си на управител, че в "К. ЕНД С." ООД са назначени по трудови договори осем лица, за нито едно от които не са били подадени справки обр. 6. Управителят е бил запознат с разчетно - платежните ведомости, които не е предоставил на ревизиращите органи както и с осъществяваната ревизия на "К. ЕНД С." ООД. Д. е можел да предвиди последиците от своето бездействие, свързани с невнасяне на дължимите данъци. Администрацията е била практически лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе успешно принудително изпълнение. Налице е причинно - следствена връзка между умишлените недобросъвестни действия на В. Д. управител на "К. ЕНД С." ООД и невъзможността за събиране на дължимите данъци и осигуровки. Основателни са доводите на касатора за установеност на умисъла по см. на чл. 19, ал. 1 ДОПК на В. Д., чрез обстоятелствата по прехвърляне дружествените дялове непосредствено преди издаване и връчване на РА. По делото е доказана и четвъртата предпоставка на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Това е така, защото приходните органи са образували изпълнително производство, наложени са мерки с ПНОМ, но задълженията не са събрани въпреки, че "К. ЕНД С." ООД не е било обявено в несъстоятелност или ликвидация. Практически дружеството е било декапитализирано, чрез прехвърляне на неговите активи по време на ревизионното производство и след издаване на РА на друг търговски субект. Първоинстанционното решение в частта, отменяща процесния РА за главницата е неправилно трябва да бъде отменено и жалбата на Д. срещу тази част на РА да се отхвърли. Цитираната от Д. практика на ВАС е постановена при различни факти и обстоятелства. Решението на АССГ в частта, отменяща РА за лихвата е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Задължението за лихви е извън състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК, отговорността по който е частен случай на отговорност за чужди задължения. Задълженията за данъци са тези по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, а лихвите са тези по т. 9 от цитирания текст. Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК трябва да бъде тълкувана стриктно. Разноски: Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП има право на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 2732 лв., а Д. има право на разноски за всички инстанции общо - 501 лева. След компенсация Д. трябва да бъде осъден да плати на Д "ОДОП" - С. юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 2231 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение