Решение № 9460 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2016 г.

Решение № 9460 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Й. С. С. против решение № 1358 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 922/2016 г. на Административен съд - Б.. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебни акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директора на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Й. С. С. против заповед рег. № 3286з-970/28.03.2016 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейска регистрация на № 2716/5.11.2002 г., извършена в Районно управление гр. П. към ОД на МВР - Б.. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Й. С. С. е подал заявление вх. № 320000-6356/6.10.2015 г. до министъра на вътрешните работи, с което е поискал на основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи да разпореди да се заличат неговите лични данни от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, както и да бъде заличена полицейската регистрация, ако има такава. С предложение № УРИ 251р-6404/7.03.2016 г., директора на ОД на МВР - Л., след проверка в информационните масиви, е приел, че липсва основание за снемане на извършена полицейска регистрация на Й. С.. В предложението е посочено, че на Й. С. е извършена полицейска регистрация във връзка с водено срещу него ДП № 710/2002 г. на Районно управление гр. П.. С протокол по н. о. х. д. № 48/2003 г. по описа на Районен съд гр. П., съдът е одобрил споразумение, по силата на което на Събев е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. При тези данни, директорът на ОД на МВР - Л. е предложил да се откаже снемане на извършената в Районно управление гр. П. полицейска регистрация. Съгласно данните по административната преписка, жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 5.08.2015 г. С оспорената пред административния съд заповед е отказано снемането на полицейска регистрация № 2716/5.11.2002 г. на Й. С.. В обстоятелствената част на акта е отразено, че искането на жалбоподателя е разгледано по реда, предвиден в раздел III "Снемане на полицейска регистрация" от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, при което е прието, че не са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация. При тези фактически установявания, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Изложил е съображения, че полицейската регистрация е извършена съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗМВР, като целта й е дефинирана в чл. 27 ЗМВР - използване на данните само за дейности, свързани със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са уредени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и настъпването на реабилитация по право не е измежду тях. Обсъдил е различните цели и свързаните с тях последици на реабилитацията като институт на наказателното право и на полицейската регистрация като институт на административното право и е извел извод, че заличаването на последиците на осъждането с реабилитацията е неотносимо към снемането на полицейската регистрация. Съдът е разгледал и доводите на жалбоподателя във връзка с искането за заличаване на личните му данни в информационните фондове на МВР, като е намерил, че основанията за заличаване на лични данни от същите, визирани в чл. 26, ал. 2 ЗМВР са неприложими в обсъждания случай. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл относно законосъобразността на отказа за снемане на полицейска регистрация, който е различен от първоначално заявеното искане на жалбоподателя да бъдат заличени личните му данни от информационните фондове на МВР, изградени на основание чл. 18, ал. 1 ЗМВР, след което е поискано заличаване на полицейската регистрация. В тази насока е изложил съображения, свързани с прилагането на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. и предвидените в нея основания и срокове за заличаване на лични данни на лицата от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректния им анализ правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора за подмяна на предмета на правния спор. С оспорената заповед административният орган е отказал снемане на полицейска регистрация. Ето защо, съдът точно е определил параметрите на оспорването и след като е обсъдил данните по административната преписка, правилно е приел, че същото е неоснователно. Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и съдът правилно е отчел, че в обсъждания случай не е налице някоя от визираните хипотези в текста. Настъпилата реабилитация по реда и на основание Наказателния кодекс няма за пряка последица снемане на полицейската регистрация на лицето, поради което постановеният отказ с обжалваната заповед е законосъобразен, както обосновано е счел решаващият съд. Не намират опора в нормативната уредба и данните по делото оплакванията в касационната жалба, базирани на правилата на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. В Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация - чл. 24, ал. 1 ЗМВР. Данните по ал. 1 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. По силата на законова делегация в чл. 26, т. 3 ЗМВР, с Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. са уредени сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл. 3 от инструкцията са регламентирани релевантните обстоятелства, при настъпване на които личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават. В чл. 7 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. изрично е предвидено, че сроковете по чл. 3 не се отнасят до снемането на полицейска регистрация. Снемането на полицейска регистрация се извършва при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи и реда, установен в Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация. Във връзка с изложеното, в тази насока следва да се посочи, че Върховният административен съд е имал възможност да постанови в практиката си, че полицейската регистрация, регламентирана с разпоредбите на чл. 68 ЗМВР и тези, съдържащи се в Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация, приета с ПМС № 336/2014 г. на основание чл. 68, ал. 7 ЗМВР, съставлява специфичен вид обработване на лични данни на конкретна категория лица (привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер), което обработване се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР, чл. 24 - чл. 29 ЗМВР. Специалните норми, установени в чл. 68 ЗМВР, в това число основанията за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 2 ЗМВР, се прилагат единствено и само към този специфичен вид обработване на лични данни, не и към всеки друг вид обработване на лични данни в информационните фондове на МВР. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР се извършва на основание и във връзка с привличането на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер и съставлява практика, подчинена на целите и задачите на борбата срещу престъпността и поради това събраните данни за полицейската регистрация се използват единствено за дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване обществения ред - арг. в чл. 27 ЗМВР - вж. решение № 2416 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 7230/2016 г. на ВАС, V о. В обобщение, правилата за снемане на полицейска регистрация се отнасят към правилата за заличаване на лични данни от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи като специален към общ закон, поради което правилно искането на жалбоподателя е разгледано в светлината на разпоредбите по чл. 68 ЗМВР. Действително в оспорената заповед не се съдържа нарочен отказ за заличаване на личните му данни от информационните фондове, но това обстоятелство не опорочава оспорената заповед. В този контекст следва да се приемат мотивите на административния съд, който правилно е достигнал до извод, че след като не са налице основания за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя, релевираните доводи, основани на правилата за заличаване на личните данни от информационните фондове, също са неоснователни. Възраженията в касационната жалба, свързани със съответствието на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер с нормативни актове от по-висок ранг са неотносими и не подлежат на обсъждане в касационното производство за проверка на правилността на решението на първоинстанционния съд по очертания предмет на делото - законосъобразността на заповед рег. № 3286з-970/28.03.2016 г. издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", по реда и на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна сумата 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,